Начало > Самопомощ > Римско право

"Римско облигационно право"

РИМСКО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО

Записки на Райна Вълчева, студентка по право в

Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

Нуждата от обвързване на длъжника се явила при заема

(nexum) и при деликтите. Obligare обвързвам, длъжникът

бил поставян в пълна зависимост от кредитора. Obligatio

iuris vinculum (правна връзка). С развитието на

размяната се появила и идеята за кредита: creditor

човек дава нещо на вяра; debitor, от dehibeo държа

нещо чуждо в себе си. Именно тази връзка между двамата

станала правна. Тя се установявала чрез акт на

религиозно обвързване (спонзия sponsio). Известно

време двата вида облигации съществували една до друга.

Физическото обвързване на заемателите (nexi) и на

правонарушителите (делинквенти) съществувала и след

създаването на стипулацията, установяваща само iuris

vinculum (правно обвързване). По-късно, за да отговори

на нуждите на развития стокообмен, съдържанието на

облигацията ставало все по-гъвкаво. Поставя се условието

облигацията да не бъде опорочена от измама, насилие,

грешка. Санкцията била насочена към имуществото, а не

към личността на длъжника.

Римската облигация се определя като санкционирано от

правото отношение, по силата на което едната страна

длъжникът трябва да извърши по отношение на другата

страна кредитора определена престация (действие/

бездействие). Облигационното отношение съществувало

винаги между две страни кредитор и длъжник. Длъжникът

трябва да извършва или да не извършва определено

действие, и то за определено време. Кредитора може да

иска изпълнение на задължението. Действието или

бездействието се определяли с глаголите dare

прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно

право; facere дейсвия вън от прехвърлянето и

установяването на собственост и вещни права; реализация

на материално действие, или въздържане от такова;

praestare обхваща другите два термина; спорно е;

етимологически идва от поръчителствам; прието е

действието да се определя като престация. Тя трябва да е

възможна, определена (или определяема), оценим в пари

интерес, позволена от правния ред, свързана е със

санкция (осъществявана от държавната принуда).

Престацията може да бъде индивидуално определена дължи