Начало > Самопомощ > Римско право

"Римско лично право и римско семейно право"

РИМСКО ЛИЧНО ПРАВО И РИМСКО СЕМЕЙНО ПРАВО

Записки на Райна Вълчева, студентка по право в

Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

. Римско лично право

1. Правоспособност:

възможност, призната от правния ред на човека да бъде

носител на права и задължения. Pater familias - напълно

правоспособен. Правоспособността се определя от status

familiae, status civitatis et status libertatis. Sui

iuris - неподвластни. Загубването на някои от тези

статуси води до намаляване на правоспособността -

capitis deminutio. Роби - вещи, прокарани са закони за

подобряване на положението на робите - lex Petronia

(цирк - само при провинение). Робът е обект на правото,

няма правоспособност, няма имуществени права, няма право

на matrimonium, а има contubernium - полово съжителство;

не могат да търсят защита от съд, недееспособни; НО

могат да сключват договори и да придобиват права и

задължения за своите господари. Преторът обаче ограничил

отговорността на робовладелеца за сключваните от роба

сделки било до размер на това, за което робовладелеца

дал своето съгласие, било до размер на предоставеното в

управление на роба имущество, или до размера на

обогатяването. Господарят отговарял неограничено спрямо

лицето, с което робът е сключил договора (по силата на

actio quod iussu). Ако робът сключва сделка без знанието

на господаря си, той може да ангажира неговата

отговорност, при условие, че му е предоставено от

управлението на определено имущество (peculium - това е

имот на робовладелеца, който той предоставя на своя роб,

за да го стопанисва и управлява; робът дава една част от

приходите си на робовладелеца, а останалото е за него).

Свободно управление на peculium - libera administratio

peculii - с това си управление робът може да отчуждава

имота, да поема задължения. Искът на третото лице

(контрахент) срещу робовладелеца се нарича actio peculie

et de in rem verso. Ако робът извърши деликт -

господарят може да отклони насочената отговорност, ако я

поеме сам. На жертвата се дава ноксален иск срещу