Влог. Залог.
1) Влог
Договор, по силата на който едната страна (влогодател/депонент) предавала на другата (влогопроемател/депозитар) една движима вещ за временно безвъзмездно пазене, като влогоприемателят се задължавал да върне същата вещ в определен срок или при поискване.
- Сключва се чрез предаване на вещта.
- Влогодател можел да бъде не само собственикът на вещта, но други лица, които имали интерес опазването й (наемател, залогоприемател).
- Влогоприемателят не придобивал нито собственост, нито владение, той бил просто държател.
- Несъвършен, двустранен договор възниквали задължения в тежест на влогоприемателя и рядко в тежест на влогодателя.
Влогоприемателят:
- поемал задължението на пази вещта;
- не отговарял за нейното повреждане, освен ако то не е в резултат от негови умишлени действия или груба небрежност;
- трябвало да върне вещта заедно с всички плодове и приращения, придобити през времетраенето на договора;
- трябвало да я върне в уговорения срок;
- не можел да изисква предсрочно връщане на вешта;
- нямал право да си служи с нея.
Влогодателят:
- трябвало да обезщети влогоприемателя за всички щети, които е понесъл при пазенето на вложената вещ;
- е бил длъжен да заплати на влогоприемателя необходимите за пазенето на вещта разноски (това право на влогодържателя е санкционирано с actio depositi contraria).
2) Особени видове влог
- Необходим влог
Влог по време на някакво тежко бедствие, влогът се извършвал по силата на някаква необходимост. При случаи на нарушаване на този вид влог от влогоприемателя, преторът е давал иск не за простата, а за двойната стойност на вещта.
- Секвестър
Имал за предмет спорна вещ лицата, които водели спор за вещта я поверявали на трето лице докато бъде разрешен спорът. Тя се връщала на този, който спечели процеса.
- Нередовен влог
Когато вещта е била заместина (пари) разликата между този договор и договорът за заем, е в това, че този е договор на добросъвестността, а заемът на стриктното право.
3) Залог
Договор, по силата на който едната страна (залогодател) предавала на другата (залогоприемател) владението на една вещ за обезпечение на едно вземане на залогоприемателя, който се задължавал след неговото погасяване да върне вещта.
- Несъвършен двустранен договор.
- Залогоприемателят бил задължен да пази вещта с грижата на добър стопанин и да я върне с всичките й принадлежности.
- Залогодателят бил длъжен да обезщети залогоприемателят за необходимите разноски.