Рецепция на римското право в съвременните частноправни системи
>> Правнотехническото съвършенство на римското право и неговата универсалност са позволявали на всяка историческа епоха да влага в абстрактните на пръв поглед норми еволюиращите разбирания и манталитета на своето време. Съдържанието на правното регулиране бавно се изменяло, но все в рамките на разработените още през класическия период схеми.

>> Началните опити за систематизиране на остатъците от класическото правно наследство и съчетаването му с "варварското" обичайно право на народите-пришълци да тират още от първите десетилетия на Домината. Почти веднага след установяването на абсолютната монархия от Диоклециан (283-285) в Никомедия и Антиохия са били компилирани две частни сбирки - Грегориановият кодекс (292) и Хермогениановият кодекс (293), които са съдържали предимно авторитарното право - избрани и подредени конституции от Хадриан до Диоклециан.

>> Процесът на приспособяване на римското право към коренната икономическа общественополитическа и етническа промяна започва в Западна и Централна Европа още преди окончателното рухване на Рим. В началото на IV в. се появяват още частни сбирки, най-известната от които е т.нар. Съпоставка между Мойсеевия и Римския закони - въплъщение на възгледа, че не съществува принципно противоречие между Божествения закон и римското право.

>> През втората половина на V в. били направени успешни опити за съчетаване на готските обичайноправни норми с вече утвърденото и осветено от католическата църква латинско право. В резултат били създадени най-ранните официални писмени средновековни правни паметници - Еврициановият кодекс (476 г., в Западна Галия и Испания, официално заменил едиктите на римските провинциални префекти) и Едиктът на Теодорих (от крал Теодорих ок. 500 г. - за Остготското кралство). Те включват Теодосиеви новели, фрагменти от Институциите на Гай и Сентенциите на Павел. Влиянието на франкското, бургундското и баварското обичайно право било отчетливо изразено в Бургундския римски закон (Lex Romana Burgundiorum) - около 502 г. по поръчка на бургундския крал Гундобад. Официален акт бил и Вестготският римски закон, известен и като Бревиар на Аларих по името на крал Аларих II, който е най-обширната компилация от това време и оказва влияние на средновековното право в Западна и Централна Европа.

Средновековие:

>> Чрез тези и последвалите ги нормативни актове с използване на римскоправната техника, но в доста различен, феодален дух, били уредени собствеността, най-простите обменни отношения, семейството и наследяването. Единното правно на частна собственост било заменено с приоритет на владението като фактическо производство. Допълнително объркване внасяла и т.нар. разделна собственост - правомощията на правото на собственост били поделяни и вертикално между сеньора и неговите васали. Семейните и наследствените отношения преминали постепенно под юрисдикцията на църквата.
>> По времето на франкското господство древноримската правна практика била използвана главно за обосноваване на независимостта на сеньорите и за утвърждаване на предимството на местните обичаи над централизираното законодателство.
>> В Източната империя приспособяването на римското право към условият ана променената обществена действителност се извършвало доста по-плавно. Юстиниановото законодателство (528-534) станало основа на действащата правна система през цялото съществуване на т.нар. Византия. През първата половина на VIII в. императорите Лъв V и Константин III направили големи правни реформи, била създадена Еклогата(726). Като нейни допълнения са съставени Земеделският закон, Морският и Военният закон.
>> Кризата на Империята от края на IX в. и началото на X в. наложила ново ревизиране и осъвременяване на действащото право, осъществено по времето на "македонските" императори Василий I и Лъв Философ чрез създаването на цяла серия законодателни актове: Прохирона, Епанагогата, Номоканона. Малко по-късно е била завършена втората голяма компилация след Юстиниановия сборник - т.нар. Василики (Императорски книги). Всички тези актове, основани на римското право в юстиниановото наследство, били прилагани до падането на Константинопол под властта на османците през 1453 г., а по-късно е била прилагана от църковните общини и съдилища доколкото е била запазена от султана (пример: "Шестодневието" на Арменопуло). Значението на възприемането и доразвиването на римското право във Византия било огромно. То създало условия за реципирането му в България след Покръстването, а оттук по-късно и в други славянски страни. Преведените на старобългарски език римо-византийски правни паметници и изградените върху тяхната основа оригинален български Закон за съдене на людете, станали основа на действащото право на Балканите, в Русия, Украйна, Влахия и Молдова за цялото Средновековие.

Възраждане:
>> Западноевропейското възраждане (XIII-XVI в.) насочило вниманието на правоведите към неувяхващите ценности на класическото римско право. Още от основаването на първия европейски университет в Болоня през XII в. Ирнерий започнал да преподава там и светско право. Той разработвал лекциите си на основата на Дигестите и Юстиниановата компилация. Неговите ученици разпространили интереса към