Приемане и отказ от наследство.
1. Начини на придобиване
Домашните наследници (heredes domestici подвластни, освободени чрез завещание роби) придобиват наследството по право в момента на откриването му; не могат да откажат наследството. Останалите (външни - extranei) наследници трябва да го приемат. Това се извършва чрез едностранно волеизявление на наследника. Формалното приемане се нарича креция (cretio). В класическото право може да се приема и неформално или чрез изрично изявяване на воля, така и мълчаливо. Когато той започне да извършва разпореждане с наследственото имущество се счита, че приема наследство.

И двата вида наследници не са обвързани с определен срок за приемане на наследството. Но преторът дал на домашния наследник срок за решаване срок, в който наследникът трябва да реши дали приема или да откаже имуществото. Ако срокът изтече и наследникът не се произнесе се счита, че е приел. Кредиторите могат да започнат съдебен процес и с външен наследник питат го дали е наследник и ако каже не, или нищо не каже, наследството се предлага на следващия наследник; ако няма друг принудителна продан на наследственото имущество. Ако наследстсвото не било придобито в момента на смъртта на наследодателя, то било незаето наследство (няма свой носител може да се узукапира в едногодишен срок). Допуска се интестантните наследници като агнатите и гентилите да отстъпват наследството на друг чрез in iure cessio hereditas още преди да са го приели. То дава възможност както на интестантните, така и на тестаментарните наследници да цедират, т.е. да прехвърлят на други лица приетото вече наследство.

Иначе важат ограниченията за наследството от Август за бездетните и неженените; установяват се и ограничения за придобиване на наследство от недостойни наследници. При вулгаризираното следкласическо право придобиването на имуществото от домашните и външните наследници става с приемане. При Юстиниан пак се възстановява по право и с приемане.

В следкласическото право отпада приемането с креция. Отложени са ограниченията на бездетните и неженените остава само за недостойните. Незаетото наследство не се третирало като лишено от правен статут имущество, а като своебразен правен субект.

2. Действие на придобиването

Сънаследяване и акресценция. Придобиването означава, че наследникът става носител на всички права и задължения, които влизат в наследството. Наследникът ставал универсален правоприемник на наследодателя и затова имуществото на наследодателя се сливало с имуществото на наследник, поглъщало се от последното. Това сливане е неудобно, когато наследодателя/ наследника бил несъстоятелен. Затова се иска отделяне на наследственото имущество от имуществото на наследника.

Има 2 разрешения:
1) Кредиторите на наследодателя добили възможността да искат отделяне на наследственото имущество от имуществото на несъстоятелния наследник, за да избегнат конкуренцията на неговите кредитори. Осъществява се с правотворческата дейност на претора separatio bonorum.