Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори - критерии за класификация. Периодизация на римската правна история.

1. Предмет на дисциплината
Предметът на изучаване на дисциплината е римското частно право в процеса на неговото вековно развитие и по-точно в периода от началото на I в. до средата на VI в. Именно тогава то достига своя разцвет, оформяйки се като една цялостна, добре изградена и завършена правна система. Римското частно право е част от цялостната система на робовладелското римско право. Или по-точно онзи дял от него, който урежда отношенията на римските граждани помежду им. Частното право е разграничено от публичното от Улпиан в своите Институции:

Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem. -
Публичното право е това, което се отнася до положението на римската държава, а частното - това, което се отнася до ползата на отделните лица.

Римското частно право представлява една развита и съвършена в техническо отношение правна система, която е оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на правото, докато римското публично право не е достигнало това съвършенство и ролята му съвесем не може да се сравнява с тази на частното право. Именно заради това се изучава частното право, а не публичното.

Класиците на марксизма са дали висока оценка на римското частно право и са посочили неговото значение за развитието на правото като цяло. Когато стоково-паричните отношения са се развили в Западна Европа, римското частно право е било възприето (реципирано), защото примитивните феодални кутюми не са могли да уредят задоволително. След това римското частно право е залегнало в гражданските закони на повечето от западноевропейските държави.

За днешното българско право римското такова не оказва пряко значение и не е източник на правни норми. Но то оказва огромно влияние, което е оказало върху хода на правната история, така и поради обстоятелството, че то стои в основите на буржоазните правни системи и ни дава ключа за тяхното разбиране.

Преди всичко римското право е изключително полезно и значимо за школовката на младия юрист. В него за пръв път са разработени логически и завършени правни понятия и правни институти. До тях римската юриспруденция е достигнала чрез разработване на отделни случаи и юридически казуси. Затова логическите конструкции на римското право, понятия и институцти имат ясно изразена практическа насоченост.

Римското право също така представлява един завършен юридически процес, при който може да проследи в цялостното влияние, което икономическият базис оказва върху промените в правната надстройка. От едно примитивно право, което урежда отношенията на гражданите в една малка държава-град, римското право се превръща в една разгърната правна система, която регламентира стокообмена на едно достигнало своя разцвет робовладение.

2. Методи за изучаването на римското частно право
- филологически;

res - нещо/вещ
actor - означава както актьор, така и ищец
- исторически;
- социологически;
- политологически;
- философски;
- екзегетически (филологически, логически и правни средства едновременно).

Римското частно право е било предмет на многовековни проучвания, но ако все пак постигнатите резултати не са винаги задоволителни, то причината затова следва да се търси в неправилния методологически подход, който е бил прилаган.

Сред съвременните романисти е прието, че първите изследователи на римското частно право (глосаторите и постглосаторите) не са могли да достигнат до едно исторически вярно негово разбиране, тъй като са им липсвали необходимите познания. Те са се задоволявали с една схоластична интерпретация на Corpus iuris civilis, вмъквайки отделни бележки в самия текст - т.нар. маргинални (странични) и интерлинеални (вътре в текста) глоси. Буржоазните романисти, постигнали значителен напредък в сравнение с глосаторите, не са преодолели методологическите слабости при изучаването на римското частно право. Така те не отиват по-далеч от една обикновена екзегетика на текстовете, от една формално-догматична интерпретация на институтите на римското частно право.

Но според Лейфер резултатите от този път на анализ не са задоволителни. Те показват цялата