Понятието за деликт по римското право. Пенални и смесени акции. Ноксална отговорност.
1. Деликти
Много бързо са изтласкани талиона, кръвната мъст. Неправомерните деяния в римското право са обособени в две категории: 1) Престъпления (crimina) престъпления на публичното право, преследвани от самата държава по пътя на публичното обвинение пред специални наказателни съдилища комиции, quaestiones perpetuae. Свързани са с публичноправни наказания. 2) Деликтите били частноправни нарушения. Преследвани от частните лица по реда на гражданския процес и са свързани с частноправна санкция парична глоба, която провинения заплащал в полза на потърпевшия. За всеки деликт била дадена на потърпевшия съответна акция actio furti и т.н. Именно с тези искове може да се поиска наказването на извършителя чрез увреждане на неговото имущество пенални искове. Други искове са реиперсекуторните имащи за цел да възстановят причинените от извършителя имуществени щети. Искове с пенални и реиперсекуторни функции са смесените actions mixtae.
По-късно се разширява фактическия състав на деликтите (кражба, имуществено увреждане, injuria) .Установили се нови деликти, създали се по-гъвкави наказателни санкции. Някои по-тежки провинения били иззети от областта на частните деликти и включени в публичноправните престъпления (напр. нарушаване неприкосновеността на жилището). Постепенно се заличава разликата между delicta et crimina.

2. Ноксална отговорност
Когато един деликт бил извършен от роб/ подвластен, правото на потърпевшия да получи удовлетворение под формата на определена парична глоба се сблъсква с властта, която pater familias имал по отношение на личността на делинквента (абсолютна власт, която можела да се противопостави на всяко трето лице). По силата на тази власт можел да отклони насочената срещу роба/ подвластния отговорност, като я поеме сам той; ако не трябвало да го изостави. Наказателната отговорност при деликтите извършени от роби/ подвластни се оформила като една своеобразна отговорност ноксалната. Ноксалния иск се давал на пострадалия от един деликт, извършен от роб/ подвластен срещу господаря/ домовладелеца. Те са поставяни пред алтернативата или да заплатят установената за извършването на деликта глоба или да изоставят роба/ подвластния. Това е noxae datio. Ноксалният иск в края на републиката се давал при повечето от частноправните деликти изисква следните предпоставки: деликт, извършен от роб/ подвластен срещу трето лице. Ако е срещу господаря напр. ноксален иск не се пораждал. Ноксалният иск трябва да се предяви срещу лицето, което има власт върху делинквента в момента на предявяване иска. Ако след извършване на престъплението, но преди предявяване на иска робът/ подвластният е подаден/ манципиран на едно трето лице, ноксалният иск трябва да бъде предявен против третото лице. Ноксалният иск може да се предявява против животни.