Персонална инюрия. Противоправно увреждане на чужда вещ.
1) Injuria (посегателство над личността) посегателство върху телесна неприкосновеност на римския гражданин. Има три вида според 12 таблици; 1- членовредителство (най-тежката), свързано с приложението на талиона; ако не се постигне споразумение за откуп, то потърпевшия може да нанесе същото над извършителя; 2- строшаване на кост 3- нанасяне на удар; свързани с парична глоба. Преторското право разширило Injuria вече влизали и посегателствата върху личната чест и моралните блага на човека; искът actio injuriarum aestimatoria, по силата на който се определя глобата (от заклетия съдия). Сула издава lex Corneliа de injuriis нанасянето на удари, рани, насилствено проникване в чждо жилище се преследвало от публичен ред пред questiones perpetuae, но наказателното преследване и получаването на глобата оставали право на потърпевшия. По време на империята Injuria станало публичноправно престъпление.
2) Damnum injuria datum (противоправно увреждане на чужда вещ) съществуват само отделни случаи на увреждане lex Aquilla убийство на роб или животно предвижда делинкевентът да заплати най-високата парична стойност, която са имали през последната година; унищожаване или повреда на друга вещ заплащане стойността от последния месец. Предпоставки: увреждане на вещ (damnum), при това неправомерно (injuria datum) тогава когато нарушителят проявява каквато и да е culpa. Повредата трябва да е причинена чрез телесно въздействие върху самата вещ. По-нататък се установило, че може и косвено.