Пекулият възниква като практическа необходимост в условията на прехода на робовладението от патриархален към класически модел и е съобразно средство за стимулиране на развитието на гражданския оборот. Чрез него домовладелецът участва с целия персонален състав на своята фамилия и всичко е насочено към по-рационалното стопанисване и управление на съществуващото имущество и придобиване на ново.

Пекулият е свързан и с осигуряването на средства за издръжка на големи части от населението по време на Републиката и началото на Принципата, когато въпреки нарасналото значение на търговията и занаятите, замавладението запазва голямото нравствено, политическо и икономическо значение. Той има своето място и за запазване на римската фамилия като икономически единен колектив под управлението на домовладелеца, явява се средство за нейното участие в икономическите процеси без да се нарушават границите на традиционното й възприемане и регулиране на морала, обичая, религията и правото.

Чрез правната конструкция на пекулия се определя съвършено нова социална функция на робите, характерна само за Древен Рим да стопанисват самостоятелно преодставеното от господаря им имущество, дори и включените в него servi vicarii, като на последните самите роби с пекулий могат да учредяват субпекулий