Наследяване по завещание.
1. Завещание
Едностранен отменим факт по случай на смърт, с който се назначавал наследник. Не се изисква съгласието на наследника; може да се отмени от наследодателя; поражда правни последици само след смъртта на наследодателя. Способност за завещаване и за получаване на завещание: 1) Testamenti factio activa Завещателят трябва да има специална правоспособност, за да може да завещава commercium (перегрините не могат да завещават по цивилното право), sui iuris (подвластните не могат да завещават освен peculium castrense и т.н.), дееспособен. Жените могат да завещават само със свой настойник. 2) Testamenti factio passiva за да може едно лице да получава завещание, необходимо е да има надлежна способност. Могат да получават римските граждани и латините, но не и перегрините. Могат да бъдат назначавани за наследници и чужди роби. Ако завещателят иска да назначи за наследник някого от своите роби, той трябва да го освободи в своето завещание. Не могат да получават по завещание personae incertae лица, за които завещателят при съставяне на своето завещание не можел да има точна представа (лица, които не били заченати при изготвяне). Направени са смекчения завещателят може да назначи за наследници родените негови низходящи след съставяне на завещанието. За personae incertae се считат и корпорациите, но и тук се правят смекчения първо за римската държава и после за други. Capacitas за да бъдат насърчени браковете и ражданията, един закон от времето на Август постановил, че не могат да получават по завещание неженените мъже между 25 и 60 и неомъжените жени между 20 и 50. Създадени били ограничения и по отношение на бездетните и на жените, които нямат 3 или 4 деца.

2. Форма на завещанието

Не могат да се разгледат всички форми на римското завещание. Наред с него, извършвано пред НС, се оформя и завещание in procinctu завещание, което войникът обявявал с висок глас пред наредената в боен ред войска. Завещанието има корени и в манципирането на фамилното имущество. По-нататък се смекчава древния формализъм. Предкласическото и класическото право познава наред с извършваното с бронз и везни завещание, написаното на восъчни табелки завещание, а също така и неформалното войнишко завещание, което е в свободна форма. Следкласическо право саморъчно, устно, публично, особени форми на войнишкото завещание, завещание на слепите. Повечето от тях се запазват при Юстиниан.

1) Завещание пред свиканите комиции (testamentum calatis comitiis) - най-старо, по времето на 12-те таблици. Извършва се с участието на куриатните комиции и има за цел да даде наследник на оня, които не са имали подвластни.
2) Завещание с бронз и везни (testamentum per aes et librum) - Манципацията като форма, чрез която да се извършват разпорежданията по случай на смърт. Първоначално това ставало чрез манципиране на наследственото имущество на едно доверено лице emptor familiae. Завещателят в присъствието на 5 души свидетели и един везномерец манципирал цялото си имущество на лице, което устно/ писмено нареждал на кого да бъде предадено имуществото, след като завещателят умре. При окончателното оформяне на завещанието чрез бронз и везни съществено станало изявлението на завещателя, в което той изразявал своята последна воля. Разпорежданията на завещателя са записани върху восъчни табелки, които се предават на emptor familiae, след което биват затваряни и запечатани с печата на везномереца, на 5 свидетели и на emptor familiae, за да бъде създадена гаранция, че последната воля