Интестатен ред на наследяване
1. Интестатно наследяване по цивилното право.
Цивилното право установява 3 класи наследници: 1) свои наследници (heredes sui) лицата, които се намирали под властта на наследодателя (подвластни дъщери и синове, жена ако е под manus). Те се считали до известна степен съсобственици на фамилното имущество, придобиват наследството по право, без да имат нужда да го приемат. Когато наследниците са от една и съща степен, те наследявали по глава. Ако са от различна степен по колена; внуците получават тази част от наследството, която би получил техният баща, ако би преживял наследодателя. 2) най-близкия агнат на наследодателя той се призовава само ако не е имало свои наследници; лица, които са били под властта на наследодателя преди неговата смърт. Най-близкия агнат (брат, ако не чичо, ако не неговия братовчед) не придобивал наследството по право. За да стане наследник, той трябвало да приеме наследството. Ако има няколко агнати от една и съща степен наследяват заедно и делят наследството по глави. Ако най-близкият агнат не приеме наследството, наследството не се предлага на следващия по степен агнат то оставало вакантно. 3) гентили (по 12-те таблици) - призовават се само ако ги няма своите и агнатите. Гентилите са лицата, които принадлежали към същия род, към който принадлежал и наследодателят. В класическото право това наследяване изчезва.

2. Интестантно наследяване по преторския едикт.

Установяват се четири наследствени класи: 1) liberi (деца) В тази класа влизат heredes sui на наследодателя, но и неговите еманципирани низходящи. Наследяват на глава, ако са от различна степен по колена. Преторът наложил еманципираните да се задължат чрез стипулация, гарантирани с поръчители, да престират на всеки от наследниците съответна квота от своето имущество, което са придобили след еманципирането им (защото придобиват за себе си). 2) легитими наследници по 12-те таблици - heredes sui (без еманципираните), най-близък агнат, гентили. 3) Ако 1 и 2 не приемали или ги няма, идват когнатите (кръвни роднини). Призовавали се до 6 степен, а по изключение и до седма, ако се касае за децата на вторите братовчеди на наследодателя. 4) Ако няма либери, легитими, когнати преторът предлага имуществото на преживелия съпруг. По принцип съпругата, която била в брак с manus, била призовавана към наследството на своя съпруг още с първата класа. Преторските наследници не наследяват по право своя наследодател, те го придобиват по силата на преторския едикт и на съответен декрет, който издавал претора.

На всяка една от наследствените класи бил даван 100 дневен срок за приемане на наследството, който важи от деня за призоваването. За родителите и децата на наследодателя срокът е 1 година. Ако в дадения срок в първата класа наследници не била потърсила наследството, идвал ред на втората класа и т.н. Вътре в класата на когнатите (но е и при легитимите) призоваването се извършвало последователно.

3. Наследяване по закон на освободените.

Ако освободеният не бил оставил свои наследници, го наследявал неговия патрон, който бил призоваван по наследството вместо агнатите на починалия. Преторското право дава възможност на патрона да наследява и когато има свои наследници, но тези свои наследници не били кръвни роднини на наследодателя (осиновен син). Тогава патронът получавал половината от наследството. Патронът се предпочитал пред