Формуларен процес. Принудително изпълнение
До принудително изпъление се е стигало в случаите, когато след края на процеса ответникът отказвал да се издължи. Заповедта била два вида:
1) Принудително изпълнение върху личността
- когато нямал никакво имущество;
- при формуларния процес именно то било обичайният начин за принудително изпълнение и бил упоменат на първо място в преторския едикт. На практика обаче, при формуларния процес процедурата се насочвала предимно към имуществото на длъжника.
Необходимата заповед, която се издавала от съдебния магистрат се наричала duci iubere.


2) Принудително изпълнение върху имуществото
Тази процедура е създадена от преторското право. Същността й се състои в това, че имуществените права върху собствеността на длъжника преминавали в ръцете на кредитора. След изтичане на определен период и извършване на определени формалности, то се продавало на друг купувач (цялото имущество се продава само на един купувач) - emptor bonorum.
Toва принудително изпълнение започвало с издаване на определена заповед от страна на съдебния магистрат - това ставало или по искане на един или няколко кредитори, или по искане на самия длъжник (при cessio bonorum). Въвеждането на кредиторите в имуществото на длъжника (missio in bona) било напълно (когато той отсъствал) или успоредно с него.
3) Оспорване на принудителното изпъление
Ответникът трябвало да уреди поръчители, които да гарантират на кредитора, че при неблагоприятен изход на новия изпълнителен процес, ответникът ще заплати присъдената сума двойно.
Не се прилагало често.