Доминат. Следкласическо право. Вулгаризация
1. Доминат - от края на III в. до 564 г.
За начало на Домината се приема управлението на Диоклетиан (293-305)
>> До Домината се стига след като започва:
- масово разоряване на свободните средни и дребни земевладелци;
- борби между претендентите за престола;
- анархия в римската държава;
- римската държава се превръща в абсолютна монархия (след Септими Север), която се опира на своята военна мощ и в чийто апарат проникват все повече представители на провинциалното робовладение.

>> По своя характер Доминатът е:
- открита робовладелска диктатура;
- неограничена робовладелска монархия с бюрократично управление.

>> Характерни особености и развитие на Домината:
- републиканските магистратури изчезват;
- сенатът запазва донякъде облика си, но не и реалната си власт;
- жителите на римската държава се делят на съсловия, които все повече се ограничават едно от друго;
- римският император се превръща в неограничен монарх-господар (dominus); облича се в златотъкани пурпурни одежди, носи диадема, особата му в езическо време е била обожествявана още приживе;
- начело на управлението стоят още: началникът на императорската канцелария (magister officiorum), императорският ковчежник (comes sacrarum largitionum), началникът на управлението на императорските имения (comes rerum privatarum), министърът на правосъдието (questor sacri palatii);
- начело на провинциалното управление са били поставени четирима преториански префекти (prafecti praetorio), които са оглавявали четирите префектури, на които е разделена Римската империя;
- по-малките административни поделения са били диоцезите, начело на които са поставяни викарии;
- диоцезите са се деляли на провинции, начело на които са стояли губернатори;
- Римската империя се разделя на две части: 1) Източна Римска империя и 2) Западна Римска империя, а императорската власт се е поделила между двама императори. Основните причини за това са икономически: източната част на империята е успяла да преодолее кризиса на робовладението и да просперира в следствие на успешните си стопански връзки и обмени и да се превърне в една успешна феодална държава, то западната част е загинала под ударите на външни врагове, тъй като не успява да преодолее кризиса и вътрешните си неуредици.
2. Следкласическото римско право
Както римската държавност, така и римското право бележи упадък в този период. Следкласическото римско право, такова каквото го намираме в съчиненията на следкласическите римски юристи и в императорските конституции от това време, стои много по-ниско от класическото. В него пронкват елементи на местните и далеч по-несъвършени правни системи, които довеждат до неговото вулгаризиране.
Затова Юстиниан (527-564) - последният представител на загиващата римска