Брак и развод. Годеж. Зестра

1) Брак
Римският брак е едно признато от правото при наличността на определени предпоставки, но уредено от обичайното фактическо отношение, свеждащо се до едно трайно съжителство между мъж и жена със съзнанието, че то е общение за цял живот.

Бракът е съюз между мъж и жена, консорциум за цял живот (обединение за постигане на някаква стопанска цел) и общение в името на божественото и човешкото право. Всяко фактическо отношение има 2 елемента: 1) материален (corpus) вкл съвместното съжителство, общото домакинство и имущество те обединяват волята и усилията си; 2) анимус намерение; духовния елемент, тук анимус се изразява в това, че те се представят като съпрузи пред обществото.
Манусът е съпружеската власт (личен и имуществен х-р), законният брак е този с манус. Допуснат е и брак без манус, тогава съпругата остава подвластна на своя pater familias а не в патримониума на нейния съпруг. Манус не означава брак, а следствие на брака може да възникне, може и не. Възниква по 3 начина:
> манус преди извършен брачен ритуал - това става при откупуването на жената. Бъдещият брак се уговаря зестра, предбрачно дарение, със съгласие на съпрузите и на pater familias. Зачитането на волята на индивида се е поставяла над всичко.
> манус възниква едновременно с религиозния ритуал (конфареацията) за патрицианските семейства първоначално е задължително;
> узус (usus) (ползване) тук манус се придобива след 1 година от религиозния ритуал. Жената може да осуети тези намерения ако тя 3 нощи не нощува в съпружеския дом, то тогава започва нов едногодишен срок (да не попадат зестрални имоти под властта на съпруга). При следкласическия римски брак това е отпаднало.

>> Предпоставки за сключване на брак:
> трябва да има съгласие от двете страни трябва да са правоспособни и дееспособни лица. Брачната възраст 12 момичета, 14 момчета. Трябва да се изрази лично волята.
> в Рим брак се сключва между лица от различен пол;
> не трябва да има друг брак;
> не трябва да има пряка родствена връзка;
> не трябва да има опасна болест.

2) Развод
Разводът се уреждал от обичайноправните норми, бил рядкост в древен Рим и става с изрази като "Върви си" и т.н. Прекратяването на мануса ставало чрез remancipatio - обратно манципиране на жената на нейния pater familias, едностранно - от страна на мъжа. Конфареационният брак и придобит манус се прекратява чрез diffarreatio - религиозен ритуал.
В предкласическото и класическото право разводите се увеличили, вече можели да се извършват и по взаимно съгласие, или пожелание на една от страните. Вече в следкласическото право, под влияние на християнството, разводът доста се усложнил, въвели се определени бракоразводни основания. Ако някой искал да се разведе без законно основание, получавал някакво имуществено наказание, но санкциите за жената били по-тежки от тези за мъжа*.
3) Годеж
Годежът не бил смятан като необходима предпоставка за сключване на валиден брак. Първоначално годежът се е извършвал под формата на две стипулации /обещания/ между годеника или неговия pater familias и pater familias на годеницата с което се обещавало годеницата да бъде дадена /взета/ като жена. По късно в класическото и следкласическото право годежът се е сключвал без спазването на определена форма.
4) Зестра
Имуществото, което жената, неин възходящ или трето лице давали на съпруга с оглед на брака и издръжката на общото домакинство, се нарича зестра. Зестрата влизала в имуществото на мъжа, без да бъде подчинена на някакъв особен режим. Мъжът оставал собственик на зестрата и след прекратяването на брака,защото той продължавал да носи тежестите на брака.
Но когато в края на Републиката семейните връзки били силно разклатени вследствие свързаната с голямото забогатяване разпуснатост на нравите, създала се възможност за спекулации със зестрата.Мъжът могъл да изпъди жена си и да задържи зестрата й. За да бъде избегната тази опасност практиците прибягнали до стипулациите ( договори,които са средство за задължаване според римското право). В момента, когато съпругът получавал зестрата, той трябвало да се задължи , че ще я върне след прекратяването на брака; ако не го сторел ,далият зестрата имал срещу него actio ex stipulatu.