Начало > Самопомощ > Римско право

"Римски граждански процес"

Записки на Райна Вълчева, студентка по право в СУ "Св.

Климент Охридски"

РИМСКИ ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕС

Правна самопомощ и арбитраж. Древен институт на

самопомощ. Класическо римско право - самопомощ се

допуска само при неизбежна отбрана. Арбитраж -

организира се и се провежда пред съдебния магистрат,

после се препраща за разрешение от частно лице -

арбитър. При РГП производството се дели на две части: 1)

пред магистрата (in jure) - организира процеса за защита

нанарушеното право и 2) пред арбитър, заклет съдия (apud

judicem, in judicio) - разрешава спора, издава решение.

Actio - процесуалното средство, чрез което едно лице

търси правна защита за своето нарушено право (иск е

неточен превод). За римляните възможността, която имал

носителят на едно право да се обърне към съда, за да

потърси неговата защита, била естествено следствие на

самото право; това е право да се търси чрез съд онова,

което ни се дължи. Има два елемента: искане за правна

защита към държавата и материално право, насочено към

частното лице - ответник. Съответно съществуват много

акции, защото е свързано с материалното право.

Legis actio - легисакционен процес (12 таблици; 451 -

449 г. пр. Хр.). Страните употребяват думите на самия

закон. Строго формалистичен процес - изразява се в точно

определена тържествена форма, ритуал със словесни

формули. Съдебни магистрати - 1) двамата консули; 2)

претор 3) курулски едили 4) перегрини и римляни -

перегрински претори. Първа фаза: производство in jure -

призоваване на ответника пред съдебния магистрат (ищеца

го прави); размяна на тържествени волеизявления;

назначава се заклет съдия (по съгласието на страните или

чрез жребий). Втора фаза: разрешаването на формулирания

чрез Legis actio спор се разрешава от заклетия съдия

(iudex/ arbiter, той е от конническото или сенаторското

съсловие). Неявяване на една от страните води до губене

на процеса, страните излагали твърденията си в свободна

форма. Решението се нарича сентенция (sententia). То

изразява само мнението на съдията, не съдържа заповед;

ищецът трябвало да осъществи признатото му право;