Никола Вапцаров

Рибарски живот

Ти виждаш:

издути платна,

луна на небето излезла,

и мислиш:

живот е това,

живот преизпълнен с п о е з и я.

Отгоре -

изгряват звезди.

Небето -

седефено свети.

От сушата

кроткият бриз

с ръката си

къдри

морето.

Ех,

волен рибарски живот,

описан

във толкова песни!

На мачтата - бяло платно ...

Така да описваш

е лесно. -

Турни му "безкрайно море",

залей го излеко

с синило

и всичко излиза добре -

картинно

и мило.

А туй,

че със вълчи зъби

студеният вятър ни хапе

и като тежки

сачми

те бият смразените капки?

Прогизнал

се връщаш дома

от влага.

А лодката зее.

И в кърмовия долап

две риби

във мрака сребреят.

Христос да би слязъл

сега

с две риби

какво ще направи?

От мъка -

очите горят,

гърдите -

омраза задавя.