Резюме на Закон за марките и географските означения

/Обн. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., попр. ДВ. бр.82 от 17 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г./

Този закон урежда отношенията, които възникват при регистрация на търговска марка. Търговската марка, според закона е знак, който отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Според чл 2 на закона, разпоредбите му се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.

Според чл 9 на закона, знакът може да включва: думи (включително имена на лица); букви; цифри; рисунки; фигури; формата на стоката или нейната опаковка; комбинация от цветове; звукови знаци или всякаква комбинация от тях.

Правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Заявката за регистрация на марка се подава в Патентното ведомство. Патентното ведомство поддържа Държавен регистър на марките, който съдържа информация за всички регистрирани марки и за всички последващи вписвания по отношение на тях. Патентното ведомство извършва публикация в официалния си бюлетин на всяка регистрирана марка и последващите вписвания по отношение на нея не по - късно от три месеца след вписването в Държавния регистър на марките. /чл. 3 и 4 от закона/. Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на Международната класификация. Заявката следва да съдържа: искане за регистрация; име и адрес на заявителя; изображение на марката и списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрация.