РЕВОЛЮЦИЯТА И СВОБОДАТА В ПОЕЗИЯТА НА ХР. БОТЕВ

Сложната историческа съдба на нашия народ ,който векове е отстоявал правото си на самостоятелен живот ,налага в българската литература органичното обвързване на дуиите борба и свобода.Борбата за свобода става основна тема в нашето изкуство.За първи път в творчеството на Хр.Ботев добива своето гениално художествено въплъщение.Трудно е да се отговори на въпроса защо именно Ботев става онзи творец ,който при крайно бедната ни литературна традиция до него ,съумява да създаде творчество ,в което тълкуването на проблема за свободата изравнява нашето изкуство със световното.

Робството е много силно изразено и художествено обрисувано ,защото е до болка познато и ненавиждано от поета:

Сочи народът и пот от чело

кървав се лее над камък гробен:

кръстът е забит във живо тело

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости! "

Поетичната лексика поралжда страшни ,зловещи асоциации ,които емоционално сгъстено предават разрушителната същност на робството. Христянският кръст -вековечен символ на милосърдието-у Ботев буди друга асоциация ,намерила рядка по естетическото си въздействие интерпретация.Забитият в живо тяло кръст символизира огромно,нечовешко страдание.Метафората ръжда разяжда глозгани кости" ,както и алитерацията на к,ж,з и носи усещането за смърт ,за разруха.

На широка идейна основа е разгърнат мотива за подвига ,свързан с традиционния персонаж в Ботевата поезия -майката ,либето ,невръстните братя в стихотворениетоНа прощаване.Тук лирическият герой е бунтовникът революционер ,чиято най-същностна характеристика е свободолюбието и готовността му за саможертва:

"Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни"

С това противоречие Ботев очертава с по-голяма конкретност духовното пространство в своята поезия.Появява се и характерният за него образ на Дунава като пределна черта:

".. .ах,утре като премина,

през тиха бяла Дунава! "

Пространствените координати в поетическия свят на Ботев вече придобиват и географска конкретност."Дунава" разделя неговото поетично пространство на двe -чужбината /тази тежка чужбина/и родината /бащино ми огнище/.

Със своето завещание борецът предава и омразата към поробителите ,която ще направи крепка десниицата на неговите братя.Неговото дело трябва да бъде продължено от тях:

"и дето срещнат душманин,

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват..."