РЕВОЛЮЦИОННОТО ИЗРАСТВАНЕ НА НАРОДНИТЕ МАСИ В РОМАНА "ПОД ИГОТО" НА ИВАН ВАЗОВ

Безспорно е, че Вазовият роман."Иод игото" в художестовен резултат ,на нуждата от историческа равносметка в годините непосредетвено след Освобождението.Тази нужда е стимулирана и от новата обществено-иаторическа ситуация.Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната победа постепенно затихва ,а възрожденските идеи са заместени от грубата прагматичност и низките страсти.Тази действителност неминуемо превръща славното минало в епопейно ,независимо от малката времева дистанция.Извисяването на спомена за героичните исторически оъбития рефлектара и в литературата.Създава се типична епическа ситуация,рожба на която е първата епическа вълна в българската литератураЗаписки по българските въстания" на З.Стоянов и "Под игото" на Иван Вазов.

Романът създава неповторима картина на "най-българското"време на епохата на Априлското въстание от 1886г. изпълнена с много мъки и светли надежди ,с героизъм и философско-нравствени прозрения.В тъканта на повествованието априлската драма е художествно пресъздадена с поседневно житейско и исторически значимо.Вазов проследява динамиката в промените на обществения бит ,душевността и историческите съдбини на народа ,художественото им изображение е изкристализирала най-ярката социално-психологичеста характеристика на предосвобожденския бълрарин.

Вазов претворява в образи и картини револционизирането на народните маси ,идейно и духовно израстване на довчерашната мирна рая.Пресъздаването на този грандиозен исторически процес и тревожната му атмосфера въздейства не само със съвършенството на творческия инструментариум ,но и с емоционалния патос на творбата.През призмата на националните съдбини Вазов пречупва индивидуалната човешка психика ,за да докаже истината ,че:

Никога българският национален дух не се е извисявал до такива висоти и надали ще се вдигне друг път.

Чрез тази историческа и поетическа аксиома писателят утвърждава величието на възрожденската епоха,но доказателството и се разгръща в конкретното изображение на бързите изменения в съзнанието и чувствата на обикновените люде.

Проследявайки различното отношение на различните соц. групи към въстанието ,той всъщност улавя многостранните прояви и измерения на основния проблем-духовното и революционно присъстване на народните маси.Композицията на романа е изградена на основата на контраста.Вазов създава два полюсни противоположни свята -спокойна патриархална идилия и регламентираните морални норми и света на авантюрната ,неспокойна динамика на бунта.Героите на творбата се "мятат", в полет на напрежение м/у тези два полюса.Промяната в светоусештането им се осъществява с преход от разумност към полудяването-опиянението.

Извършването на тази гигантска трансформация в съзнанието на народа е изобразено многопосочно -чрез сюжета ,композицията и персонажната система.Националният конфликт е представен в едно