Начало на реферати

Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението


Без съмнение, българското правителство не оставя без внимание тези сръбски игри и домогвания. То с една нота от 5 октомври обръща вниманието на гръцкият дипломатически агент Рангабе, натоварен да защотава сръбските интереси скъсаните заради Съединението дипломатически отношения между България и Сърбия като го моли да съобщи на Гарашанин за поведението на сръбските гранични чиновници. Българското правителство в същото време се надява, че сръбското ще вземе необходимите мерки, за да се предотврати подновяването на тези агитации, вредни за интересите и на двете държави. На 6 октомври княз Александър пише на крал Милан твърде приятелско писмо в което подчертава, че българският народ не може да повярва на намерението му да прекъсне приятелските си отношения с България. С предаването на писмото е натоварен Димитър Греков. Милан отказва да приеме пратеника и писмото, защото бил предполагал, че княз Александър щял да му предложи задружно действие срещу турците, а той нямал намерение да се впуска в подобни авантюри ръка за ръка с българската революционна политика.

За избягване на войната, която би имала твърде неприятни последици за мира в Европа, действат и европейските правителства. На 3 октомври Русия, Германия и Австро-Унгария се съгласяват да свикат конференция в Цариград, за която по техен съвет Портата изпраща покани до Великите Сили. Целта на конференцията е да поиска от княз Александър да си оттегли войските от Източна Румелия, и ако той не се съгласи, ще му бъде заявено, че силите няма да се противопоставят на Турция, ако тя би искала да възстанови правата си над тази провинция. Единствената държава, която се противопоставя на Великите Сили е Англия. Тя иска на всяка цена да избегне една военна намеса от страна на Турция, боейки се от това да не последва самото унищожение на последната и окупация на България от страна на Русия.

Конференцията се открива на 23 октомври 1885 година. Крайни становища заемат Русия и Англия. Първата, жертва на Берлинският договор, се застъпва за неговото ненарушаване, а втората истинският създател на този договор, се обявява против него. Към английската страна клони и Франция, която иска да играе примирителна роля в конференцията, без да скрива своите симпатии към Съединението. Италия държи колеблива позиция. Нейните симпатии клонят към политиката на Англия, която в даденият случай се явява защитник на принципа на народностите. Различно е поведението на останалите две държави. Германският посланник счита, че Германия няма особенни интереси на Изток и че нейната задаче е да бъде посредница между Русия и Австрия. Австрия взема решително становище срещу турската намеса в Румелия. Тя иска на всяка цена да извоюва териториални компенсации за сърбите, чиито апетит за български земи е раздразнила, като им се дадат Трънско и Брезнишко. Или най-малко, посланниците в конференцията “да констатират накърняването на Берлинският договор”. Защото иначе и останалите балкански държави, вземайки пример от българското нарушение, биха потърсили “свой пай от плячката”.

Само за едно нещо са съгласни представителите на великите сили в конференцията - в необходимостта да се запази статуквото на Балканите. Но и тук те не могат да стигнат до някакъв резултат.

Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението facebook image
Публикувано от: Георги Христов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.