Начало на реферати

Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението


“От две недели насам сръбските погранични власти са се запретнали да агитират между населението в Трънското окръжие да се разбунтува пред българската власт и да поиска присъединението си към Сърбия. Те скроили и план за завземането на това окръжие. Според казването на многобройни доверени лица, сърбите се готвели да влязат в Трънско през Цариброд и Трън и да се съберат в Брезник; но предварително искали да дойде една депутация на Дъсчен Кладенец да ги покани. Щом завземат окръжието, те силом щели да принудят населението да подпише едно изявление със задна дата, с което да се обяви, че е сръбско и иска присъединяването си към Сърбия. Това прошение щяло да им служи за оправдаване пред Европаза постъпката им. Ежедневно се привиквали наши погранични селяни от сръбските погранични власти, да ги убеждават да работят за осъществяване на тази идея. Обещавана им била богата работа. На кметовете и главните дейци сръбското правителство щяло да даде по 500 минца, а на населението прости недоборите / които да кажа мимоходом в Брезнишка околия възлизат на 300 000 лв./ и данъка за 5 години и ще го освободи от войнишка повинност. В други села дето обещанията нямат стойност, сръбските агитатори казвали, че нашият княз помолил сръбският крал да му прати войска на помощ, защото имал нужда, та затова селяните трябвало да приготвят хляб и да посрещнат войската добре. Всичкото извършено от сръбските погранични власти иде да убеди всекиго, че сърбите имат намерение да си присъединят Трънското окръжие по начина, по който стана съединението на Източно Румелия към княжеството. Оправданията им щели да бъдат ”Населението е сръбско, то ни повика, защото не ще да бъде под България. То е освободено от сърбите и иска да бъде под Сърбия”.

Потвърждение на този сръбски опит да се надигнат българите в Западна България против собственото им отечество се намира в телеграмата на трънският окръжен управител. Ето пасаж от нея:

”Пиротският началник и един офицер, придружен от няколко сръбски чиновника, дошли в пограничното паспортно писалище, повикали кмета на българското село Гойн дол и му казали, че България се намира в едно критично положение, защото била нападната от турци, ромъни и гърци. Предложили му да възбунтува българското население и да скъса телеграфните жици като го уверяват, че сърбите щели да пристигнат със седем батальона, за да окупират всичките местности, дето някога бил гърмял сръбски топ. Ако кмета сполучи в това предприятие, те щели да му дадат възнаграждение 500 минца и щели да освободят населението от данъци за 5 години. Тайни сръбски агенти обикалят със същата цел Брезнишката и Трънската околия.”

Такъв един агент - поп Партения от Суковският манастир, главен сръбски агитатор - е бил заловен от българските власти на 4 октомври 1885 г. в с.Вълковия, Царибродско.

Населението обаче не се поддава. Нещо повече: то ненавижда сърбите и бе готово със сила да им се противопостави.

Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението facebook image
Публикувано от: Георги Христов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.