Начало на реферати

Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението


Сръбският протест е мотивиран в тронното слово от 20 септември, с което са открити заседанията на Скупщината в Ниш. В това слово като се набляга на равновесието, създадено от Берлинския конгрес, се настоява то да бъде запазено: в противен случай Сърбия сама ще направи възможното за неговото запазване. Тези изявления на тронното слово са посрещнати много остро от европейската преса. Вестник “Таймс” отбелязва иронично, че ако би се приел сръбският протест, това би значело да не може да се измени нито един член от Берлинският договор без волята на Сърбия, което би било абсурдно.

Със своят протест крал Милан и сръбската политика преследват двойна цел: те се надяват с него, първо, да осуетят усилването на една своя съседка, в слабостта на която виждат стабилността на сръбската държава, и второ, да си гарантират в бъдеще Македония, към която насочват погледите си по-настойчиво след прокарването на жп.линията София - Ниш. За тях Съединението предрешава въпроса за тази страна. След него вече с положителност можело да се знае, чия ще бъде тя като се извърши рано или късно обединението на българския народ. Македонския въпрос започва да се смята от сръбските политици, начело с крал Милан, като въпрос на живот и смърт, макар за него, както признава Слободан Йованович, ”да е владеело чудноватото мислене” до Сръбско-Българската война. Тази земя е схващана от сръбското мнозинство като българска, или по-малко сръбска, отколкото е Босна и Херцеговина. Имало е и такива хора, които са говорили за нея като за чиста сръбска страна, но те са били малцина “Них су сматрали за шовинисте и фанатци”.

Войната е необходима за тези политици и за обществената група около тях, не само защото трябва да се осуети едно бъдещо съединение на България с Македония, не само защото последната би усилила твърде много България, но и защото веднъж влязла в ръцете на България, сърбите няма да могат да удържат Поморавия. Земите между Морава и Тимок биха започнали да гравитират около българският център, тъй като една България с Македония би ги опасвала от изток и от юг, когато Сърбия би се допирала до тях само с една малка линия от Запад.

Обаче сръбската дипломация не се решава да излезе с тези схващания, които твърде много допадат поне на част от сръбското общество; затова тя измисля вече споменатият претекст за възстановяване на нарушеното балканско равновесие. Но когато Сърбия е осмяна от чуждата преса, а западната дипломация изтръгва от нея, както и от Гърция, обещанието че няма да предприеме нищо, докато не се произнесе свиканата в Цариград конференция по българското съединение и по свързаните с него въпроси, тя замисля друг начин на действие: решава да тръгне по стъпките на България - да направи и тя съединение, но не със свои земи, а с чужди. Това трябва да стане преди да се е закрила конференцията, та последната, когато признае едното съединение, да признае и другото. За тази цел сръбското правителство праща свои агенти в западните български предели, но техните усилия остават напразни. Ето как се развива тази тяхна пропаганда според един официален рапорт на Тома Василев, тогавашен началник на Административно-полицеското отделение при българското Министерство на Вътрешните Работи:

Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението facebook image
Публикувано от: Георги Христов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.