Начало на реферати

Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението


Чрез Съединението руската дипломация счита, че Русия е отблъсната чувствително далеч от своите домогвания до открито море като й се изпречва на пътя един народ, който заедно със своят княз трябва да й бъде признателен и да й съдейства. Това намалява и влиянието й над Турция. И официална Русия е поставена пред дилемата или да одобри Съединението, или да се обяви против него. Колебаейки се между едното и другото, Русия взема едно средно решение: да признае свършеният факт и да стори възможното, за да запази добри отношения с Турция.

Германия пък седи върху базата на протокола към съглашението от месец юни 1881г. като се мъчи да задържи Австрия, съветвайки я “да избягва всичко, което би могло да докара конфликт с Русия”.

Макар и предполагано, Съединението става една изненада за Великите Сили, защото се извършва твърде неочаквано за тях. Изненада е и за съседите на България. Дипломатическите канцеларии се раздвижват. Раздвижва се и турското правителство, което все още не знае как да реагира. Българите обаче, очаквайки неговата намеса, струпват войски на турската граница. А за останалите балкански държави не е ясно какво трябва да предприемат. Желанието изкушава всички да вземат някакво решение, което би им позволило или да увеличат своите владения, или да заякчат по-добре вътрешното си положение, но не смеят поради объркания дипломатически концерт. Европа, току-що отървала се от кошмара на една всеобща война след Сан-Стефанският мир, бърза да направи всичко възможно, за да я предотврати и сега. Затова Черна гора се прави че нищо не е чула за българското съединение, а Румъния дава вид, че този въпрос никак не засяга нейните интереси. Братияну говори в румънският парламент за симпатиите, които румънският народ храни към българското съединение, напомнящо съединението на Влашко и Молдова. Против Съединението протестират само Гърция и Сърбия. Гърция мотивира своя претекст от 28 септември, направен от Делиянис, с обстоятелството, че се нарушава равновесието между славянския и гръцкия елемент на Бълканския полуостров, установено от Берлинският Конгрес. Но колкото Гърция бе готова да протестира, толкова тя бе неподготвена за война. Преди всичко, тя се намира в големи финансови затруднения: в бюджета за следващата година е бил предвиден дефицит от четири милиона драхми. Освен това, тя няма достатъчно оръжие и боеприпаси. Всичкоте тези причини я заставят да дочака края на свиканата в Цариград Конференция от дипломатицеските представители на великите сили, която има за задача да разгледа въпроса за Съединението. Уговорката на нейната резерва е, че ще предприеме действия, ако не бъде запазено балканското status quo. Съединението на двете Българии е за нея добър повод да осъществи завоевателната си политика в Македония, санкционирана от Сърбия със съглашението, сключено преди това. Според това съглашение “Неврокоп в долината на р.Места, Източна Мекедония, ще образува северните граници на гръцките интереси към Сърбия; от там през Мелник в долината на Струма до Железни Врата на вардарската граница ще мине през Битоля и Охрид до устието на р.Шкумба. Последните два града остават в Гърция, а Прилеп в Сърбия”. По отношение на България и двете страни остават с развързани ръце като си гарантират взаимна подкрепа, в случай че великобългарското движение застраши интересите на една от двете.

Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението facebook image
Публикувано от: Георги Христов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.