Забравена парола?
Начало на реферати

Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението


Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението

При тази политическа обстановка се обявява Съединението между Княжество България и Източна Румелия. За княз Александър, Съединението е добро средство за възвръщане на пополярността му, която губи след редица грешки от вътрешен и външен характер, а за крал Милан - добър повод да закрепи разклатеният си трон. Династичните интереси на двамата владетели попадат случайно в хармония с желанието на техните народи и те правят всичко, което зависи от тях за да не го нарушат. Александър знае много добре, че съединението рано или късно ще стане, но той по външни и особено по вътрешни причини не може да стори почти нищо от своя страна, за да го подготви не само дипломатически, но и военно, защото заедно с правителството се осланя на времето, което работи в полза на българите. Същото знае и Милан. Последният е бил уверен, че двете Българии няма да могат да съществуват дълго разделени една от друга и затова си гарантира подкрепата на една от великите сили с договора от 1881г, сключен между Сърбия и Австро-Унгария, и на една балканска държава със съглашението, сключено между Сърбия и Гърция. А и сръбското ръководно обещство, което все още е било недоволно от придобивките след Руско - Турската война, все още бленува, заблудено от своите шовинисти писатели и политици, за сръбски земи до Искъра. За разширение на сръбските земи мечтаят хора като Н.Пашич. Той като емигрант в България пише на 10 септември 1885г. писмо до крал Милан от гр.Видин, изпратено от Калафат, в което одобрява сръбското въоръжение твърдейки, че Милан е избрал сгодният момент да “присъедини Стара Сърбия и сръбските земи в Македония и с това да положи основният камък за първенство на сърбите между народите от Балканският полуостров”. В него той обещава да напусне с другарите си всякаква опозиция и да помага на краля “доколкото му позволява положението”. Разбира се дотук Пашич има предвид Турция и българските земи в Македония, към които са били отправени очите на мнозина сърби, но той не изключва и България, ако се съди от края на писмото му.

България има на своя страна само общественото мнение на Русия, симпатиите на руските офицери в Източна румелия и все още тайното съгласие на Англия да се унищожи Берлинският договор. Първата делегация, която е била пратена от Пловдив до правителствата на Великите Сили за подготовка на Съединението, почити никъде не е приета официално. Тя обаче дава възможност на ръководителите на общественото мнение в Европа да разберат, че съединението на двете Българии ще стане рано или късно, а също така да направи опит да разбере тяхното разположение спрямо България и българското дело. Всички, до които се допитва тя, й отговарят едно и също: Съедининето ще стане, но още не е време.

Съединението също така е желано от две велики сили: Русия и Англия. Пръвата търси сгоден момент да го извърши, за да си отплати същевременно за поражението си в Берлин и за да затвърди своето влияние в България, а втората желае да стане то въпреки волята на Русия, за да изтръгне корените на руското влияние, или поне най-малкото да спре неговото разширение. Потвърждение на това са думите на лорд Солзбъри, казани пред английския Парламент:

“Не сме ние, които сме се изменили, а събитията. Нашата цел е същатата: да спрем нашествието на русите към Цариград. Колкото би ни се видяла опасна една България, привързана от признателност към Русия, толкова една съединена България под един княз, послушен към европейското влияние и вярна съюзница на султана представлява една солидна гаранция срещу едно руско господство.”

Решението на Сърбия да воюва с България след Съединението facebook image
Публикувано от: Георги Христов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.