Ренесансът епоха на разцвет на европейската цивилизация

Преходът от средновековието към новото време е сложен и всеобхватен процес на промени в материалния и духовния свят на европейците, който обваща малко повече от 3 века XIV-XVI в. и определя много от особеностите на нашите представи за култура и до днес.Този преход от средновековно съзнание към модерно рационално мислене се назовава с терминът секуларизация, а самата епоха, която го бележи Ренесанс.

Ренесансът е най-забележителната епоха в развитието на европейската цивилизация.Първо в Италия, а после във Франция, Англия и Испания настъпва всестранен разцвет на културата, изкуството, науката и литературата.За Ренесансът, основополагащ принцип е антропоцентризма. Според него висша ценност на битието е човека, неговата предприемчивост, амбиция и лични качества. Така се ражда идеологията на Ренесанса, известна като хуманизъм, в която в центъра на ценностната система се поставя човека. Основополагащ идеал е е идеалът за универсалната личност. Може да се твърди, че се възражда античната калокагатия, т.е. идеалът за всестранно развита, хармонична личност, чиито добродетели се определеят не от наследствени благодорнически привилегии, а според делата, ума, талантите, заслугите пред обществото. Бива стимулиран инвидуализмът и по този начин, всеки човек започнал да се стреми да показва най-доброто от себе си, да открива, знае и може нови неща, да ги споделя с останалите си знаещи и можещи и приятели преоткрива се интересът към света, започват Великите географски открития и развитието не само на науки като химия, биология и физика, на които светът дължи днешния си облик, но и на литературата и изкуството.Затова тази епоха станала свидетел на гениалните постижения на много художници, скулптори и литератори.В своето забележително есе За достойнството на човека флорентинският писател хуманист Пико дела Мирандола посочвал, че човек притежава най-висше достойнство, защото е сътворен по образ и подобие на Бог и поради това няма граница пред нещата, които би могъл да постигне.Едно от най-забележителните постижения било новото отношение към историята заради възродилия се интерес към античното, ренесансовите хора събрали и записали много и ценна информация за миналото, която дори днешният човек не би могъл да открие сам.

Преди Ренесанса, всички картини са на божествена тема, литературата не се е изразявала свободно и е следвала църковните канони, а единственото място, където хората са писали своите научни съчинения били шестодневите. Затова преходът от теоцентризъм към антропоцентризъм залага нещо много важно у хората по онова време способността да мислят за себе си, за своето усъвършенстване, но и за общото благо.Според Данте Алигиери, за всеки достатъчно разумен човек, който може сам да реши кое е правилно, е дълг да