Творбата Декамерон осъществява преход от средновековна към ренесансова литература. Новаторската същност, изразена в жизнерадостната концепция за живота и човека е заявена в:
- избора на герои ( реален, действотелен човек лишен от идеализация)

- избора на темите (любовта)

- избора на жанра- новела, на композиционната рамка и заглавието на сборника

В творбата Декамерон от Джовани Бокачо е изразена идеята за разкрепостяването на човека от времето на Ренесанса. Той е описан, с неговата жажда за живот. С епикурейско-хедонестичната философия-човекът се опиянява от свободата на духа, изразява чувствата си свободно, възприема любовта като човешко право и форма на живот. Бокачо показва човекът- индивидуалност, който се осъществява чрез любовта. Тя е основна движеща сила в новелите. Любовта е основен източник на наслади и удоволствия, тя кара героите да престъшват свети закони, води ги към гибел. В любовта няма бедна и богати, няма знатни и незнатни тя е страст, която преобръща живота на героите в книгата. Бокачо поставя под съмнение църковните канони и светостта на религиозните представители, преодолява строгите и гребнави, нравствени и съсловни ограничения.Активната и способна,интелектуално богата и нравствено отговорна личност, осъществява своя личностен потенциал.

Ренесансовата идея за доброто и злото, като две страни на човешката добродетел, е интерпретирана в контекста любовта. Добродетелни са действията на всеки, който защитава правото си на обич. За Бокачо е естествено към любовни наслади да се стремят и живеещите в монашеско усамотение. Радостта и щастието, изпитани от любовта, не могат да бъдат обект на престъпление и наказание от на страна на Църквата. Писателят отрича догмата на монашеския аскетизъм чрез