Ренесансовият човек герой на поемата Ад

(ЛИС)

Безсмъртната творба на Данте възниква между Средновековието и Ренесанса. НА границата на две велики епохи все още господарства религиозно християнският мироглед, но устоите на феодалното общество вече се пропукват от нахлуването на новите буржоазни отношения. Заедно с тях изгряват на духовния небосклон и първите лъчи на новия хуманистичен мироглед, които възвръща интереса към земния човек и утвърждава чувствената красота на света.

Не случайно определят Данте едновременно като последния поет на Средновековието и първия поет на Новото време.

В основата на поемата му Ад, която се отличава с най-голяма, реалистична правда, стой морално-философската тема за спасението на душата. Данте разгръща тази тема в съзвучие с разпространения тогава аскетичен принцип за съзерцанието и лицезрението на оня свят като път за спасение на душата. Който успее да се отдаде на съзерцателен живот, мислено може да се пренесе на оня свят и после да разкаже това, което е видял. Разказът за възмездието ще помогне на хората да се осъзнаят и пречистят от злото. Идеята за спасението на душата не е художествено прозрение на Данте, нито е нова за средновековната литература, но при Данте тя е поставено на друго основа. Въпреки многобройните символи, алегории, богословски тънкости, читателят сякаш забравя, че това за което разказва поетът, става в царството на мрака, а си представя, че е самият живот, самата италианска действителност. И лицата, с които се среща и разговаря поетът , не са безплътни сенки, а живи хора с техните чувства, страсти и мисли.

Новият ренесансов човек е показан не само в оценката на поета за човешката личност (съчувствието към Франческа и Паоло, презрението към античните творци и търсещия дух на Одисей, утвърждаването на патриота Фарината, изобличението на папите симоняци, отрицанието на предателите), но и в чрез утвърждаване на деятелното начало, свободната воля, силата на духа, нравствени ценности като патриотизъм и гражданско съзнание.

В предверието на ада проличава отношението на поета към делата на хората. Тук се намират душите на онези, които в живота са били безлично същества. Тях не приема нито адът, нито раят, защото и в греховете си, и в добрите си дела са били дребни и нищожни. В това презрително отношение се разкрива пламенният политически мъж, мислител и поет от нов тип, който има нова етична оценка за човека. Човекът според Данте трябва да бъде не само мъдър и добродетелен, но и дейна личност. Делата украсяват човека. Човешкото у човека като емоция и разум, става божествено красиво, истинско и дълбоко. Но постигането на тази тайна