РЕФЕРАТ

на

Величко Галинов Великов

от 10 г клас, ПГГСД Н. Хайтов

Ренесанс

Понятието Ренесанс" (от фр. Renaissance) означава възраждане на класическата древност. С него се обозначава най-бляскавият период от културната история на Европа, започнал по силата нстолетия и обхванал цяла Европа. За начало на Ренесанса се приема творчеството на великия италиански писател Данте Алигиери и най-вече неговата поема Божествена комедия" (в три части: Ад" 1315 г., Чистилище" 1317 г., и Рай" 1321 г.). В началните си проявления Ренесансът е свързан само с литературата издирват се и се съхраняват антични литературни образци и се създават нови по тяхно подобие. Възражда се естетическият идеал на Древния свят, издигат се в култ древните езици. Постепенно Ренесансът разширява обхвата си и се превръща в идеология на новата буржоазна класа и като мироглед се противопоставя на католицизма и всемогъществото на църквата. Конфронтацията не е открита и демонстративна, а чрез постепенното налагане на нова идеология, наречена хуманизъм. За разлика от църквата, която поставя в центъра на общественото битие Бога (теоцентризъм), хуманизмът обръща поглед към човека (антропоцентризъм). Смисълът на хуманизма е в промяната на човешкото съзнание и активизиране деятелността на човешката личност, която се схваща като живо единство от плът и кръв. Основните черти, които притежава човекът на новото време, са свързани с многопосочна светска образованост. Той трябва добре да познава всички изкуства, да има основни знания и за науките. Освен това трябва да бъде жива, действена, динамична личност с развито чувство за чест и достойнство, да се бори за лично щастие, без да го очаква като божия благодат, да цени красотата и физическото съвършенство на човешкото тяло, да утвърждава хармонията в света.

Ренесансът променя отношението към жената. Според средновековните схващания тя е създание, по-низше от мъжа, източник на грях и злини. Хуманизмът я реабилитира както в интелектуално, така и в нравствено отношение, поставя я наравно с мъжа. Нещо повече оценена е нейната физическа красота като източник на вдъхновение в изкуството. Цялата ренесансова живопис идеализира жената като съвършено творение на природата.

Ренесансът е продължителен и сложен обществено-културен процес. Той се развива неравномерно в различните европейски страни и преминава през различни етапи. Класическа ренесансова страна е Италия (XIV XV в.). В съшото време Англия, Франция, Испания и Германия са в епохата на Предренесанса. През XVI в., когато Ренесансът бележи апогей в тези страни, в Италия той е в дълбока криза.