Религията и вярата в стихотворението на Христо Ботев ,,Моята молитва

(ЛИС)

Един от най-видните представители на българската възрожденска литература е Христо Ботев.Това е творец, който създава своите произведения през последните години на турското робство.Неговите творби са връх в българската литература , защото вплитат в себе си желанието за свобода, борческите мисли на един революционер, желанието за човешко щастие на един български син.

Едно от най-интересните стихотворения е ,,Моята молитва.Това е стихотворението, което е определяно за най-противоречивата творба на автора.Това е постигнато чрез умелото вплитане на освободителни идеи, религията на един поробен народ, молитвата и вярата на един революционер.

Калоферският поет твори в епохата на най-силно изразените идеи за национално освобождение и революционен устрем.Епоха, в която религията запазва народа като цяло и съхранява изконните български традиции.Самата творба ,,Моята молитва отразява конкретното историческо време, противопоставя религия и вяра.

Още самото заглавие привлича вниманието на читателя чрез две напълно различни по смисъл думи: ,,мое и ,,молитва.Това е едно изпълнено с контрасти словосъчетание, което доказва тезата на автора, още преди да е изложен самия проблем.

Първата част на това противоречиво заглавие показва едно от качествата на предмета и го превръща в напълно личностен, искрен.Втората част на заглавието, ,,молитва , разкрива на читателя дълбоката вяра на Христо Ботев. Но не само думите контрастират. Противоречието се корени в по-дълбокия смисъл на това заглавие.Молитвата е представлявала единственото средство за общуване между Бог и неговите чеда.Тя е била предварително заучена от молещите се, изговаряна на едно общо място, заедно от всички.Само по този начин, тя, молитвата е можела да достигне до Бог.

,,Моята молитва е изпълнено с контрасти заглавие.Молитвата е определена като дълбоко личностна, незаучена, идваща направо от сърцето.По този начин тя се откроява на фона на всички останали.И още от самото заглавие, Христо Ботев доказва тезата си-религия и вяра са две напълно различни по смисъл понятия.

Следващото противоречие се създава между заглавието и подзаглавието на стихотворението.,,Благословен бог наш..... е евангелски израз, който често присъства в християнските молитви.Но чрез него, поетът не цели да опровергае съществуването на бога.Неговата цел е да покаже, че неговата молитва е отправена към един благословен бог. За какво точно се моли и към кой бог са отправени молитвите му, се разкрива в цялостното съдържание на творбата.

Още първата строфа на стихотворението е изпълнена с контрасти и противоречия.

О, мой боже, прави боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже-

мен в сърцето и в душата.....

Именно тук богът на революционера е разкрит не в неговата космична отдалеченост, а в неговата близост.Именно последното двустишие от строфата разкриват този бог.Това е бог, намиращ се вътре в самия човек.Един бог, който се открива в сърцето, поддържащо живота, и в душата, подхранваща вярата.