Религиознание

Често думата религия е използвана преди всичко със значението на организирана религия организация от хора, подкрепящи практиките и изповядването на определен вид религия, често под формата на юридическа личност. Социолозите и антрополозите гледат на религията като на абстрактен набор от идеи, ценности или преживявания, развили се като част от културната матрица.

Някои архаични форми на религиите са неотличими от социокултурните практики, където обичаите и ритуалите определят емоционалната реалност. Религиозни учени отдават предпочитанията си на онези определения за религията, които избягват редукционализма на различните социологични и психологични дисциплини, разглеждащи я само в контекста на съставните и° компоненти.

Религията може да бъде определена като наличие на вяра в сакралното и божественото. Идеята за божественото на Рудолф Ото например, формулирана през 1917 г., определя същността на религиозното съзнание като страхопочитание, уникално съчетание от страх и благоговение пред божеството. През 18 век Фридрих Шлайермахер определя религията като усещане са пълна зависимост.

Има формални религии и те се изразяват във външни форми, ритуали и традиции. Като цяло, при по задълбочено изследване е ясно, че религията е част от културата. Културата като процес води началото си от антропологията и социологията, които разглеждат културата като общоприети принципи и правила на ръководене, заложени в определена социална група, т.е. процесите, чрез които хората имат усещането за себе си и тяхното съществуване. Границите между социалните групи, следователно и между културните са