Забравена парола?
Начало на реферати

Релеф на България


Към външните релефообразуващи процеси се включва и антропогенната дейност. Най-силно проявление върху релефа има миннодобивната промишленост и строителството на пътища и язовири. В резултат на открития добив на полезни изкопаеми се получават огромни негативни форми – изкопи, наречени котловани, докато при преработката на ПИ се отделят много отпадни продукти. При тяхното натрупване се образуват големи позитивни форми – насипи, с различни наименования, като табани и терикони.

V. Комплексна характеристика на геоморфоложките области. Те са териториални единици в границите на главните в морфогенетично отношение части на страната и обособени на основата на коренно различаващи се първини геоложки структури и свързаните с тях големи морфоструктурни единици. Въз основа на произхода и характерните особености на релефа, страната ни се поделя на 4 геоморфоложки области:

1. Дунавската равнина се простира в паралелна посока между р. Дунав на север и най-ниските ридове на Предбалкана на юг. Като част от Мизийската плоча, тя има платформен строеж. От запад на изток равнината се разширява и увеличава н.м. си височина – Търнов дял – 502 м в Шуменското плато е най-високата й точка. Характеризира се с равнинен и хълмисто-платовиден релеф, както и с типични льосови форми – вертикални откоси и степни блюдца. По дунавския бряг се наблюдават свлачища и алувиални низини, а от двете страни на по-големите дунавски притоци – заливни тераси. Срещат се и 3-4 надзаливни тераси, най-добре представени в източната част, както и денудационни заравнености (една в западната и средната част и две в източната). Средната н.м.в. е 176 м. Поради морфоструктурните и морфосклуптурните различия, Дунавската равнина се дели на три части:

а) Западната част се простира от р.Тимок до вододела на р.Искър и р.Вит. Тя е най-ниска, отличава се равнинно-платовиден релеф, който е с лек наклон на североизток. На запад от р.Лом речните долини на р.Тополовец, Видбол и Арчар имат слабо изразен каньоновиден характер. На изток долините на реките Лом, Цибрица, Огоста и Искър са Асиметрични – със стръмни десни и полегати леви долинни склонове. Речните долини разделят льосовите плата, наречени златии, най-голяма от които е златията между реките Цибрица и Огоста. В най-СЗ части – долното течение на р.Тимок и терасите на р.Дунав – се намират стотици пясъчни валове (с височина 8-15 м и дължина до 500 м), типични еолитни образувания – дюни, възникнали през кватернера. Крайдунавските низини (от запад на изток) са – Новоселска, Видинска, Арчаро-Орсойска, Козлодуйска и островска. В районите на гр. Дунавци, с.Орсоя и гр.Оряхово има свлачища.

б) Средната част е с най-малък териториален обхват. На изток достига долината на р.Янтра. Тя е с преходен характер на релефа, тъй като тук са характерни както льосови плата (златии) и асиметрични речни долини, типични за западната част, така и възвишения – Плевенски (314 м), Павликенски и плата – Тученишко, Никополско, Свищовско; карстов релеф и по-дълбоко всечени каньоновидни долини на реките Тученишка и Чернялка (тесни притоци на р. Вит), както в източната част. Релефът се разнообразява и от 14-те базалтови могили между с.Драгомирово и гр.Сухиндол (образувани чрез изливане на лава по тектонска пукнатина плез плиоцена). Сред този хълмист релеф в широките си долини меандрират реките Вит, Осъм и Янтра. По поречието на р.Дунав се простират Чернополската, Беленската и Вардимската низина. По дунавския бряг при Сомовит, Никопол и Свищов има свлачища, а на места, главно в Тучинишкото плато се наблюдава и карстов релеф.

Релеф на България facebook image
Публикувано от: Vladislav Dimitrov

Население на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.