Христо Фотев

Реквием

Декември винаги ще има!

И всеки - своята звезда!

Една съдба - несъкрушима

от свобода до свобода...

Марица сенките им влачи.

В тръстиките кръвта звъни...

О, майко траурни клепачи

срещу ни нежно ти вдигни,

и освети любовно всяка

следа от тях. Вдигни пръстта!

Измий лицата им из мрака -

спаси ги майко, от смъртта!

Вгради ги в живите ни вени

и после - в нашите деца,

когато паднем ний - взривени

от собствените си сърца!

Къде сте вие, тръгналите в мрака?

Вий стигнахте ли в своята звезда?

Какво от туй, че никой не заплака

и никой не ви чака... Свобода!

Тя пееше в гърдите ви от ляво

и светеше, гореше в ляво тя -

заслужихте вий святото си право

да бъдете и живи след смъртта!

(Кой казва, че е празна тишината?

Ах, чуйте всички в тая тишина -

по всички стъпъла на свободата

на стъпките им синята вълна.)

Къде сте вие, тръгналите в мрака?

Над нас сияе вашата звезда...

Какво от туй, че никой не ви чака

и никой не заплака...

Свобода!