Регулативни органи у нас

Регулативни органи у нас са: ЦБ - БНБ; Държавната комисия по ценни книжа; Министерството на финансите; Комисия по фин надзор към Министерството на финансите. Основна цел на регулирането е да се защитят интересите и правата на служителите, да се осигури стабилност на фин сфера и на паричното обръщение. Това изисква: Регулиране на паричното обръщение; Осъществяване на контрол върху д/стта на фините посредници; Контрол върху емисията и пласмента на ЦК; Прозрачност за състоянието на емитентите и фините посредници;Комисията за фин надзор е специал държ орган за регул и контрол на фин с/ма и най-важната функция е да съдейства за поддържане на стабилност и прозрачност на инвестиционния, осигурителния и застрахователния пазар. Предимства: интегрирането на надзора е нов метод к` се основава на разбирането че различията м/у институц предл фин усл все повече се заличават и понякога противоречия могат да доведат до деформация в/у развитието на фин пазар. Цели: 1- да се достигне неотралност на регулацията по отношение на фин институции; 2- надзорът да е съобразен със степента пазарен риск съотносим към оделната фин институция; 3- да се подобри координацията свързана с регулирането на надзора да се засили контрола в/у фин групи, да се избегне случаите на конфликти или дублиране функц на регул органи. ЦБ заема особено място в управлението на икономиката. От една страна тя е орган за държавно управление, а от друга търговско пр/е, но получаването на печалба не е нейна цел. Крайната цел е да се поддържа стабилността на националната парична единица. Печалбата след увеличаване на ресурсите и резервите се привеждат в държавния бюджет. БНБ не реализира големи печалби поради високи р/ди по изграждане на печатница. Въпреки че не стъпва в преки взаимоотношения със стопански субекти, тя оказва силно влияние върху икономиката. Това се обуславя от функциите, к` ЦБ изпълнява: 1. Емисионна монополно осъществява емисията на пари, организира тяхното обръщение, организира и контролира разплащанията в страната. 2. Регулира паричното предлагане целта на регулирането е да се приведе количеството на парите в обръщение равнището на пр/во и предлагане и като следствие да се осигурят стабилни цени и парична единица. Постигането на тази цел се осъществява с прилагането на определена парично-кредитна политика (когато е насочена към намаляване на паричната маса тя е рестрективна, а когато се цели увеличаване на паричната маса в обръщение е експанзионистична). Осъществяването на съответната политика става с помощта на използването на различни механизми (инструменти) на парично кредитната политика, но тъй като България е в условията на валутен борд БНБ не може да използва тези инструменти: -сконтов процент смята се за скалпела на парично-кредитната политика. Това е процент по к` ЦБ ресконтира полици от портфейла на Търговските банки, когато са им необходими ликвидни ср/ва. При висок процент е налице рестрективна политика; -минимални задължителни резерви действащ у нас инструмент. Това е сума, процент от привлечените от ТБ ср/ва, к` сума те трябва да поддържат по с/ка в ЦБ. Не е гъвкав инструмент. Повишаването на минималните резерви води до рестрикция; -операции на открития пазар у нас пазарът е закрит. У нас БНБ само пласира ЦК. Тази операция обхваща Ана покупко-продажба на ЦК на ЦБ. Когато ЦБ купува ЦК, паричната маса се увеличава (експанзионистична политика) и обратно; -кредитни тавани (плафон) от скоро и рядко се прилагат у нас. На всяка ТБ се определя индивидуален кредитен лимит за определен период. 3.Надзорна функция на ЦБ осъществява надзор над д/стта на търговските банки, за да се поддържа стабилността на банковата с/ма 4. Агент на държавни дългове от името на правителството управлява държавния дълг, обслужва и пласира ценни книжа наредба