РЕГУЛАЦИЯ НА СЪРДЕЧНАТА ДЕЙНОСТ

Сърцето е автоматичен орган. Въпреки това то е богато инервирано от двата дяла на вегетативната нервна система парасимпатикуса и симпатикуса. Пара-симпагиковите нерви на сърцето са двата вагуса, които, излизайки от продълговатия мозък и спускайки се надолу към гръдните и коремните органи, в областта на шията дават множество клончета за сърцето. Симпатиковите нерви на сърцето излизат от горните 3 гръдни ганглия на симпатиковия ствол и главно от горния гръден симпатиков ганглий, наречен звездовиден ганглий, и под името сърдечни ускорители отиват към сърцето. Съвкупността от нервни клетки в продълговатия мозък, чиито израстъци, влизайки в състава на блуждаещите нерви, образуват центробежните парасимпатикови нерви на сърцето, се нарича център на вагусовата инервация на сърцето; съвкупността от нервни клетки в трите гръдни сегмента на гръбначния мозък, чиито израстъци отиват към звездовидния ганглий и чрез него оказват своето влияние върху сърцето, образува центровете на симпатиковата инервация на сърцето (фиг. 236).

От особено значение за регулацията на сърдечната дейност е вагусовият център в продълговатия мозък. Възбуждането на този център потиска дейността на сърцето, а потискането му предизвиква ускоряване и усилване на съкращенията на сърцето. При премахване влиянието на блуждаещите нерви, напр. при прерязването им в областта на шията, сърдечната дейност се ускорява, а при дразненето им се забавя и дори може напълно да спре.

Симпатиковата инервация на сърцето оказва влияние, противоположно на това на блуждаещите нерви. При дразнене на сърдечните ускорители с електрически ток сърдечната дейност се ускорява и усилва, а при тяхното прерязване сърдечната дейност се забавя.