РЕГУЛАЦИЯ НА КРЪВООБРАЗУВАНЕТО, СЪСТАВА И КОЛИЧЕСТВОТО НА КРЪВТА

Въпросът за регулацията на кръвообразуването (хемопоезата) дълго време е оставал неясен за изследователите. Едва в последните години, главно от съветски автори, последователи на Павлов, беше доказано, че регулацията на хемопоезата подобно на регулацията на дейността на другите органи и системи в организма се осъществява по нервно-рефлексен и по хуморален път. Намерено е, че във всички кръвотворни органи (костен мозък, слезка, лимфни възли) има в изобилие рецептори, при чието дразнене настъпват промени в качествения и количествения състав на кръвта. Такива промени може да настъпят и при дразнене на рецепторите в редица други части на тялото. Така например механичното дразнене на рецепторите в стомаха при раздуване на вкарано в него гумено балонче предизвиква отчетливо изразени промени в броя на еритроцитите и на другите формени елементи на кръвта.

Особено мощен дразнител за кръвотворните органи се явява намаленото съдържание на кислорода в циркулиращата кръв. В такъв случай настъпва увеличаване броя на еритроцитите в периферната кръв което, особено при хронично кислородно гладуване, се дължи не само на изпразване на кръвните депа, но и на усилено производство на еритроцити в кръвотворните органи.

Към кислородно гладуване са чувствителни всички клетки на организма, включително и клетките на кръвотворния апарат. Чрез редица изследвания Черниговски доказа, че особено чувствителни към кислородна недостатъчност са рецепторите, разположени в дъгата на аортата и в мястото, където общата сънна артерия се разклонява на двата си клона външен и вътрешен. При денервация на тези области, т. е. при, прекъсване на връзката на заложените в тях рецептори с ц. н. с, интензивността на хемопоезата намалява и в опитното животно вместо увеличаване се наблюдава намаляване на броя на червените кръвни клетки. Това показва, че промените в дейността на кръвотворния апарат при кислородното гладуване се обуславят по нервнорефлексен път.

В лабораториите на Черниговски са получени и данни, показващи, че за регулацията на хемопоезата имат значение и импулсите, постъпващи към ц. н. с. от рецепторите в костния мозък.

Има обаче и редица данни, които показват, че регулацията на хемопоезата се осъществява и по хуморален път. Така например намерено е, че за нормалното образуване на червените кръвни клетки в костния мозък е необходима наличността в кръвта на специален витамин, наречен витамин В₁₂ или външен антианемичен фактор. Този външен антианемичен фактор действува върху образуващия се в лигавицата на стомаха вътрешен антианемичен фактор, в резултат на което се получава специфичният хуморален дразнител на хемопоетичния апарат. При недостиг на вътрешния или на външния фактор се развива болестта злокачествена анемия, която се лекува чрез въвеждане на витамин В₁₂ или на екстракти от черен дроб или от стомашна лигавица.

Напоследък бяха получени данни, показващи, че образуването на вътрешния антианемичен фактор в стомашната лигавица се контролира и регулира от ц. н. с.

За нормалното кръвообразуване е необходимо също и редовно и в достатъчно количество набавяне чрез храната на всички вещества, от които се изграждат формените елементи на кръвта някои аминокиселини, влизащи в състава на еритроцитите, достатъчно количество желязо, малки количества мед и кобалт, някои витамини, като витамин В₁₂, витамин С и т. н.

Всички данни, натрупани в последните години, показват по един убедителен начин, че образуването, съставът и количеството на кръвта се регулират по