РЕГУЛАЦИЯ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

Във функционално отношение сърцето и кръвоносните съдове са най-тясно свързани помежду си и образуват единната сърдечно-съдова система. Поради това регулацията на състоянието на кръвоносните съдове е тясно свързана с регулацията на сърдечната дейност и се осъществява по нервнорефлексен и по хуморален път.

Инервация на кръвоносните съдове. За пръв път инервацията на кръвоносните съдове е доказана през 1851 г. от големия френски учен Клод Бернар. Той е наблюдавал, че ако се пререже шийният симпатиков нерв от едната страна на зайче, ухото от съответната страна става по-топло и по-червено, а множество кръвоносни съдове, които дотогава не са се виждали, се разширяват и стават видими (фиг. 266). Ако се дразни периферният, т. е. отиващият към главата край на прерязания симпатиков нерв, ухото силно побледнява и станалите видими кръвоносни съдове наново изчезват. Този опит показва, че симпатиковите нервни влакна, отиващи към главата на зайчето, упражняват едно постоянно съдосвиващо влияние. Когато тези влакна се прережат и постъпващите по тях постоянни съдосвиващи влияния се премахнат, кръвоносните съдове, до които достигат тези влакна, се разширяват. Че действително тези влакна упражняват съдосвиващо действие, показва и фактът, че при дразненето на техните периферни, отиващи към ухото краища кръвоносните съдове

наново се свиват и ухото побледнява. Впоследствие бяха открити и съдоразширяващи нервни влакна, при чието дразнене кръвоносните съдове се разширяват.

Нервите, които свиват кръвоносните съдове, бяха наречени съдосвиващи или. вазоконстрикторни, a тези, които ги разширяват съдоразширяващи или вазодилататорни.

По-сетнешни изследвания показаха, че съдосвиващите и съдоразширяващите нерви са само проводници на импулсите, възникващи в открития през 1871 г. от руския учен Ф. В. Овсяников специален съдодвигателен или вазомоторен център. Този център се намира в продълговатия мозък, в непосредствено съседство с центъра, регулиращ сърдечната дейност, и заедно с него образува т. нар. център на кръвообращението. Вазомоторният център подобно на центъра на сърдечната дейност се намира в постоянен тонус, т. е. в състояние на постоянно възбуждане, което се поддържа по нервнорефлексен и по хуморален път. Важна роля в това отношение играят импулсите, постоянно постъпващи към него от различните рецептори в тялото и особено от рецепторите, разположени в стените на самите кръвоносни съдове. Редица циркулиращи в кръвта химични вещества участвуват също в поддържане тонуса на вазомоторния център не само рефлексно, като дразнят химиорецепторите, но и пряко, като дразнят непосредствено клетките на вазомоторния център. В това отношение особено отчетливо е влиянието на въглената киселина. Повишеното съдържание на последната в кръвта дразни непосредствено клетките на вазомоторния център и предизвиква свиване на кръвоносните съдове.

Върху тонуса на съдодвигателния център оказват влияние и по-висшите отдели на ц. н. с.средният, междинният и малкият мозък и особено кората на големите