РЕГУЛАЦИЯ НА ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ

Има множество наблюдения, които показват, че дейността на жлезите с вътрешна секреция се регулира по нервнорефлексен път. Така например доказано е, че по-голямата част от жлезите с вътрешна секреция са богато инервирани от в. н. с. щитовидна жлеза, надбъбречни жлези и др. Доказано е също така, че образуването на някои хормони и тяхната секреция в кръвта се осъществяват по нервнорефлексен път. Типични примери за това са захарното убождане в продълговатия мозък, изтърсването на адреналина в кръвта при емоционални възбуди, неврогенно обусловените тиреотоксикози, захарен диабет, безвкусен диабет и пр., централнонервните разстройства на половата дейност и т.н. В регулацията на дейността на жлезите с вътрешна секреция важно място се отрежда и на хипофизата, която чрез хормоните, които произвежда, регулира дейността на щитовидната жлеза, надбъбречните и половите жлези и пр. В последните години обаче са натрупани все повече и повече факти, които показват, че хипофизата е само един предавач на регулиращите влияния, които нервната система упражнява върху жлезите с вътрешна секреция.

Днес е установено, че нервната система регулира дейността на жлезите с вътрешна секреция по два начина (фиг. 319):

1. Пряко нервно чрез прякото им повлияване посредством инервиращите ги влакна от в. н. с.

2. Хуморално при което началният нервен импулс, изпращан от ц. н. с,

се превключва по пътя си в дадена жлеза с вътрешна секреция обикновено хипофизата, и подбуждайки я към секреция, повлиява чрез нейните хормони дейността на друга жлеза с вътрешна секреция. По този начин регулацията на жлезите с вътрешна секреция се осъществява по същите закономерности, които бяха установени от Биков за регулацията на дейността на бъбреците.

Има събрани също така и множество данни, които показват, че в някои случи ефектът на самите хормони се осъществява по нервнорефлексен път било чрез дразнене на определени интерорецептори, било чрез тяхното пряко влияние върху ц. н. с. (т. нар. от Павлов и Биков автоматично-хуморално действие). Съветски автори напр. показаха, че ако се вкара инсулин в изолирана от кръвообращението сънна артерия, която е запазила с тялото само своята нервна връзка, нивото на захарта в кръвта се