РЕГУЛАЦИЯ НА ДИШАНЕТО

Множество наблюдения показват, че регулацията на дишането се осъществява от един нервен център, който се намира в продълговатия мозък и се нарича дихателен център. Особено голяма заслуга за неговото точно локализиране има руският учен Н. А. Миславски. Той показа, че дихателният център се намира в средната третина на продълговатия мозък, от двете страни на средната линия, и се състои от две части инспираторна и експираторна, които често пъти се наричат център на вдишването и център на издишването. Инспираторната част на дихателния център е разположена вентрално, а експираторната част дорзално в продълговатия мозък. При нормални условия тези две части на дихателния център се намират в най-тясна връзка помежду си. Поради това при дразнене само на едната част се възбужда целият дихателен център и в резултат настъпват промени в дихателния ритъм и на двете гръдни половини.

В по-ново време беше показано, че в регулацията на дишането участвува и друг нервен център, разположен високо в средния мозък (в горната част на Варолиевия мост), наречен пневмотаксичен център. Тези два центъра пневмотаксичният и центърът на дишането в продълговатия мозък функционират винаги заедно и от тяхното тясно взаимодействие се определя в крайна сметка правилният, нормален дихателен ритъм.

В регулацията на дишането участвуват и по-високо разположените отдели на ц. н. с, включително и кората на големите мозъчни полукълба, както и по-ниско стоящите отдели на ц. н. с. и специално гръдните отдели на гръбначния мозък.

По този начин според съвременните схващания анатомично дихателният център не е строго локализиран, а обединява различни нервни образувания, пръснати широко по цялата централна нервна система и имащи отношение към регулацията на дихателните движения. С други думи, дихателният център е по-скоро функционално, отколкото анатомично тясно ограничено понятие. От всички тези образувания най-голямо значение има дихателният център в продълговатия мозък или дихателният център в тесен смисъл на думата.

Дихателният център притежава собствен автоматизъм. Това ще рече, че той е автономен и си създава сам възбуждения под влияние на дразнения, постъпващи към него по кръвен път. При нормални условия този автоматизъм се намира под непрекъснатото рефлексно и регулиращо влияние на импулсите от различните рецептори в тялото и различните по-високо или по-ниско стоящи отдели на ц. н. с. Поради това с пълно право можем да говорим за хуморална нервнорефлексна регулация на дишането. Убедително доказателство в полза на хуморалпата регулация на дишането е опитът с т. нар. кръстосано кръвообращение.

У две кучета, чиято кръв е направена несъсирваема, се превързват едната сънна артерия и двете вертебрални артерии. По този начин кръвоснабдяването на главния и продълговатия мозък се осигурява само от другата сънна артерия. При двете кучета тази артерия се прерязва и след това сърдечният край на артерията на кучето А се свързва с главовия край на артерията на кучето В (фиг. 216). По този начин в главата