Регулация на банковата система. Теоритични основи на регулирането. Видове регулация. Практическо осъществяване на банковото регулиране в България.

Регулиране и дерегулиране

Аргументи в полза на регулирането на банковата система от ЦБ:

- Парите като обществено благо - Частно благо е това, чието потребление от един човек изключва потреблението му от друг, тук се използва принципа на изключването. Този принцип не се отнася до ползата от общественото благо, от което всеки може да се възползва свободно. Счита се, че ролята на парите като стимулатор на търговията, валутната обмяна и ефективните пазари им придава характеристиката на общественото благо, чиието предлагане трябва да бъде регулирано от държавата.

- Прекалено голямо предлагане на пари - Банките могат да създават пари, като просто кредитират сметките. Тъй като това е безплатно и ако не бъде регулирано, паричната маса би нарастнала без ограничения, а това би предизвикало мощна инфлация.

- Аргументът новият сектор в подкрепа на икономическия преход - Парите и банките са задължителни за икономическия растеж, т.к. преприятията имат нужда от кредити, с които да финансират инвестициите. Счита се, че страните без добре развита система от търговски банки има нужда от ЦБ, която да стимулира развитието на банковия сектор. Един добре развит банков сектор може да бъде в подкрепа на икономическия растеж, като кредитира финансирането на инвестициите, особено в частния сектор.

- За поддържане на общественото доверие в банките

- За да бъдат банките управлявани предпазливо

- За налагане на лоялна конкуренция между банките

ЦБ регулира банковата система посредством:

1. Капиталови коефициенти - като надзорен орган ЦБ налага капиталов коефициент, като кредитополучатели да не изпълнят задълженията си, т.е.да не успеят да погасят кредитите си. Затова банките се нуждаят от марж на сигурност, така че ако някои кредитополучатели не изпълнят задълженията си, те все пак могат да се издължат на вложителите си. Този марж на сигурност е капиталът на банката (под капитал се разбира финансовият капитал, който се състои от инвестираните от акционерите средства и неразпределената печалба).

Капиталов коефициент = (Акционерен капитал + неразпределена печалба)/(Отпуснати от банката кредити и други активи)

Според Базелското споразумение, този коефициент е 8% и е валиден от 01.01.1993 г.

Ако например активите на банката са на стойност 500 млн.лв., тя трябва да има капитал минимум 8% х 500 = 40 млн.лв.

Ако капиталовият коефициент спадне под задължителното равнище, той трябва да бъде възстановен или чрез увеличение на капитала, или чрез намаляване на активите на банката. Капитала може да бъде увеличаван чрез записване на акционерен капитал, който акционерите трябва да внесат. Активите могат да бъдат намалени чрез разпродаване на дъщерни дружества, чрез продажбата на кредити на други банки , или чрез сложен юридически и финансов процес наречен секюритизация. Секюритизация има тогава когато кредитите (които са част от банковите активи) бъдат превърнати в други финансови инструменти, които не се третират като актив в счетоводния отчет на банката и затова не се включват в изчислението на капиталовия коефициент. В някои случаи част от секюритизираните активи трябва да фигурират в счетоводния баланс.

2. Коефициент за измерване на резервите - ЦБ може да разпореди банките да държат нелихвоносни резерви по сметки в в ЦБ. Задължителните резерви се изразяват посредством коефициента на задължителните минимални резерви от общия размер на пасивите на банката (от които банковите депозити представлява съществена част). Тези резерви са инструмент на паричната политика.