БАЛКАНИ И БАЛКАНИЗАЦИЯ

Ние знаем за съседните народи малко, да не кажем почти нищо, те за нас също. Ние имаме своите национални комплекси, стереотипи и предрасъдаци, те също. Ние се подаваме на всякакъв вид манипулация, те също. Очевидно една от причините за това, е липсата на сериозна научна литература, а и на желание в сравнително исторически и съпоставителен план да се разкриват и разглеждат събитията и процесите, развили се и развиващи се на Балканите. Още повече след като историята отрече чуждите империи /Османската и Хабсбургската/ и даде право на съществуване на национални балкански държави. Тези държави макар и някои географски да не са изцяло разположени на полуострова са си чисто балкански носейки специфичните културни определения на балканския регион като наследник на старите империи. А с това региона наследява и негативите на разпадналите се империи и заедно с това се ражда националният въпрос на Балканите.

Терминът национално на Балканите провокира въображението с най-разнообразни асоциации. За балканският национален въпрас като праблематика започва да се говори след Берлинският конгрес, който е отправна точка за безкраинйя низ от военни конфликти, в това число и не малко етнически чистки, но безконфликтно държавно територялно статукво, при което да има съвпадение между нация, територия и държава, не се постига. Обособяват се неголеми национални държави, наредени една до друга, затворени в себеси и скарани помежду си. Това на практика означава самоизалация няма добронамерени контакти, няма обективна информация за другите, тяхната история, култура, икономика, политика и пр. на се изучават, а и онова което се пише и говори, често е със съмнителна достоверност, непълно, натоварено с негативен пълнеж или себеизтъкващо: всеки утвърждава своето за сметка на чуждото, собственото се величае, чуждото се изопачава и омаловажава и т. н. Всичко това спъва и деформира знанието, а незнанието от своя страна усигурява успех на държавната политика и прапаганда, когато започне да насъсква народите едни срещу други.

Всъщност националният въпрос на Балканите е една по-късна редакция на Източният въпрос в две линии: от една страна като продължение на борбата на подтиснатите народи за национално освобождение и от друга, като съперничество на Великите сили за османското територялно наследство. На пръв поглед тези две тенденции си съвпадат, но в историята повърхностните погледи лъжат. По отношение на втората унгарският министър-председател Гюла Андреаши казва: само идиот може да смята, че Османската империя ще се запази. Въпросът е тя да се разпадне кагато на нас ни е удобно. Ето защо с пълно право може да твърдим, че самите европейски държави допринасят за раздробяването на Балкание от едно