РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА НА ЕС

Различията в природните условия, историческото развитие и културните традиции в отделните части на Европа са довели до обособяването на региони с неравномерност и специфика в социалното и икономическото им развитие. С времето този проблем все повече се изостря и довежда до необходимостта от избирателна държавна намеса за преодоляването на появилите се неравновесия. Още преди създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) се търсеха пътища и начини за смекчаване и решаване на регионалните проблеми като високото равнище на безработицата, липсата на добра инфраструктура и сравнително ниския жизнен стандарт на населението в тях. Пътят за решаването им е дълъг, сложен и противоречив и затова едва от началото на 70-те години започнаха да се очертават контурите на една изразена регионална политика на Европейската общност, придружена със съответните финансови механизми.
При учредяването на ЕИО през 1957 г. на регионалните аспекти на развитието на интеграционните процеси е отделено малко внимание. Например чл. 130 от ДЕИО (Договор за европейската икономическа общност) признава неравномерното развитие на отделни региони, но не предвижда механизми за решаването на този въпрос. Съгласно този член "Общността има за цел да бъдат намалени разликите в равнището на развитие на различните региони и изостаналостта на най-малко облагодетелстваните региони, вкл. селските такива".

На практика регионалната политика започва да се провежда след първото разширяване на Европейската общност (ЕО) през 1973 г., когато бе създаден и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР). Поради разликите в традициите на отделните страни от ЕО са приети три равнища на дефинирани региони: като инструмент на икономическата политика, като инициатор на политически подходи и като субект на осъществяване на инициативите на Общността. Регионите от ЕО са обособени по следния начин:

• региони с проблеми на международно равнище. Това са територии, обхващащи големи национални области и цели държави - напр. Гърция, Испания, Португалия, Мецоджорно (Италия), новите германски провинции и др.;

• национално определени региони. Те са елемент от управленската структура в отделните страни и имат значение за развитието на пространственото планиране и трансграничното регионално сътрудничество;

• функционални региони - определени според равнището на социално-икономическото си развитие - депресивни индустриални региони, изостанали аграрни райони и т.н.

При изграждането на регионалната политика (РП) на ЕО се прилагат главно два подхода:

Неокласически компенсаторен подход, който изисква компенсирането на държавата членка за вноските й в ЕО или за други загуби, произтичащи от членството й в Общността (напр. загуби от мита, такси, субсидии и др.), които биха могли да се използват за подпомагане на някои депресивни региони. Например този подход е залегнал в програмите СТАР и Педип, насочени към уреждане проблемите на засегнатите региони в новоприсъединилите се страни.

Преразпределителен подход, при който се постига по-равномерно разпределение на различните видове ресурси чрез икономически растеж, благоприятен за всички части на ЕО. За това съдействат създадените европейски структурни фондове, чиито преразпределителен ефект е насочен преди всичко към отделните индивиди.

В литературата няма общоприето определение за понятието регион. В това отношение практиката на страните от ЕС е различна. През 1994 г. Постоянната конференция на местните и регионалните структури в Европа на своята първа сесия пое инициативата да изработи цялостна концепция за това, що е "регион". Започна работата по Европейската харта за регионално самоуправление. По този проблем се работи в Европейската комисия. Нейният подход се основава на обобщени статистически данни, които служат за разделяне на Европа на сравнително еднакви по размер територии, наречени региони. Основен недостатък на този подход е, че при него териториалното разделение не съвпада със съществуващото административно разделение в отделните страни. Някои държави в ЕС са изградени на федерален принцип - Германия, Австрия, Белгия. Други като Испания и Италия имат ясно определени региони. Скандинавските страни в своята регионална практика окрупняват няколко общини в регион. Други държави от ЕС като Франция, Гърция, Португалия, Ирландия и Великобритания са разделени на региони, които трудно биха могли да бъдат вкарани в някаква обща схема.

При това многообразие от форми на регионално обособяване вероятно най-вярното определение за регион е текстът в "Преходна мярка N 1" на Хартата на Конгреса на местните и регионалните структури в Европа, а именно: "административна власт на равнище, непосредствено под националното правителство, която притежава собствени функции в управлението и органи, назначени чрез избори".

Договорът за Европейския съюз извежда икономическото и социалното сближаване като един от трите пилона на европейската конструкция, наравно с икономическия и валутния съюз и единния вътрешен пазар. Провеждането на политика за насърчаване на цялостното хармонично развитие, насочена към намаляване на разликите в степента на развитие на отделните региони чрез преразпределяне на финансови ресурси, е израз на солидарността на страните членки.

ЕС осигурява финансова подкрепа за постигане на целите, определени в Договора на ЕС, чрез структурните фондове и Фонда за сближаване, Европейската инвестиционна банка, както и чрез други съществуващи финансови инструменти (чл. 130 от ДЕС).
Финансирането е насочено към създаване на условия за ускорено и конкурентоспособно развитие, поддържане на икономически растеж и разкриване на работни места с оглед постигането на следните основни цели:

• развитие и структурно приспособяване на региони в Общността, чието икономическо равнище е изостанало спрямо средното в Общността, както и за обновление на изоставащи промишлени райони (чл. 130);

• решаване на проблемите на заетостта и по този начин повишаване на жизненото равнище чрез осигуряване на географска и професионална мобилност в рамките на Общността и улеснения при адаптиране към промените в промишленото производство и в производствените системи, в частност чрез преквалификация и обучение (чл. 123);

• насърчаване на земеделското развитие и структурното преустройство на регионите и приспособяване на селскостопанските структури в рамките на реформата на селскостопанската политика;

• осигуряване на финансов принос към проекти в областта на околната среда и транспортните инфраструктури в контекста на трансевропейските мрежи (чл. 130).

В изпълнение на общите цели, дефинирани в Договора за ЕС, за всеки финансов период Общността определя конкретни приоритетни цели, чието изпълнение се финансира чрез фондовете и други финансови инструменти, като се осигуряват взаимодействие помежду им, координираност между икономическата и социалната политика на страните членки, координираност на националните регионални политики и на националните схеми за съдействие. По този начин всички действия на Общността се насочват към постигане на приоритетните за периода цели, като се определя кои фондове, в каква степен и при кои условия допринасят за това.

С регламент на Съвета 2052/88 от 23 юни 1988 г. за задачите на структурните фондове и тяхната ефективност и за координиране на дейностите както помежду им, така и с Европейската инвестиционна банка и с други финансови инструменти се определят и основните принципи на реформата и структурните фондове. За петгодишния период от влизането в сила на разпоредбите (1 януари 1989 г.) на финансиране чрез структурните фондове, ЕИБ и други подлежат следните приоритетни цели:

• насърчаване на развитието и структурното приспособяване на регионите, чието развитие е изоставащо - цел 1;

• приспособяване на регионите, граничните райони и други, засегнати от промишлен упадък - цел 2;

• борба с дългосрочната безработица - цел 3;

• улеснение за професионално интегриране на младите хора - цел 4.

От гледна точка на реформата в аграрната политика:

• ускоряване приспособяването на селскостопанските структури - цел 5а;

• насърчаване развитието на земеделските региони - цел 5б.

По-късно в регламент 2081/93 от 20 юли 1993 г. бяха одобрени задачите на структурните фондове до края на 1999 г. Приоритетни цели за този период бяха осъвременени в съответствие с етапа на развитие, в който се намират страните от ЕС.
Конкретните задачи на фондовете са:

Европейският регионален фонд за развитие - осигуряване на финансова подкрепа на съответните цели в следните области: производствени инвестиции, създаване и модернизиране на инфраструктури, мерки, насочени към експлоатиране на потенциала на вътрешнорегионалното развитие, инвестиции в областта на здравеопазването и образованието.

Европейският социален фонд - борба с безработицата и улесняване на достъпа до пазара на труда, развитие на професионалната квалификация, насърчаване разкриването на работни места.

Европейският фонд за гарантиране и ориентиране на селското стопанство - укрепване и реорганизация на аграрните и горските структури, подпомагане осигуряването на добър жизнен стандарт, подобряване на социалната мрежа в селските области, защита на околната среда и опазването на природата, предоставяне на техническа помощ и информация.

Фондът за сближаване - финансиране на дейности в допълнение на финансирането чрез структурните фондове с оглед постигане на икономическо и социално изравняване.

За следващия финансов период - 2000-2006 г., в контекста на "План 2000" структурните фондове се изразходват за следните цели:

• цел 1 - развитие на изоставащите региони, които срещат най-сериозни трудности по отношение на доходите, заетостта, производствените системи и