Реформите на системата за училищно възпитание и спорт в периода след 2000 година

Увод

Развитието на системата за училищно възпитание и спорт се налага от осъзнаването на факта, че в своята комплексна общност, всички образователно-възпитателни дейности допринасят за развитието на определени умения и способности, опитности и поведенчески навици, като допълват, обогатяват и улесняват етапите на това развитие.

Физическото възпитание, спортните и подвижни игри, както и другите дейности, включващи движения, сръчност и ловкост, способстват за цялостното, хармонично развитие - физическо, емоционално и интелектуално на децата. Ето защо, в системата на образованието все повече се използва реформаторския инструментариум, като основните насоки на реформите са свързани с:

- въвеждане на още един час по физическо възпитание и спорт;

- издаване и обособяване на ДОИ, свързани с физическото възпитание и спорта;

- интегрирането на междупредметното обучение например прилагането на различни логически действия и др.

Основната актуалност на развитието на системата на физическото възпитание и спорта е свързана с факта, че рез него се стимулира усъвършенстването на психическите възможности, мотивациите за лична изява и общуване.

Следва обаче да се посочи, че реформата все още не е приключила. Учителите по физическо възпитание и спорт остават основните носители на цялостната извънкласна и извънучилищна спортна дейност като са системно ангажирани и с ученическите спортни състезания, провеждани през съботните и неделните дни. В същото време не са разработени механизмите за допълнителното финансово стимулиране на тези учители. Изпълнението на ПМС 129/11.07.2000г. за определяне на минималните диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт, които се осигуряват от държавния бюджет и от бюджетите на общините изцяло се прилага за