РЕФОРМАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПАЗАРА НА ТРУДА

/ Доклад на президента на България /

След средата на осемдесетте години на миналия век започна да става ясно, че общественият модел на т.н. "реален социализъм" е изчерпан и води до задънена улица. В поредица от инициативи и действия на управляващите комунистически партии пролича намерението да се търси плавен път за конвергенция със западния модел на пазарните демокрации. Тези инициативи и действия не можаха да изпълнят замисъла на авторите си, а всъщност послужиха като катализатор на бързи и необратими разрушителни процеси, формално започнали с падането на Берлинската стена. На мястото на комунистическите тоталитарни режими в различните страни със различна скорост и успех се създаваха и установяваха демократични и пазарни правила, които доведоха до днешния ден, когато осем от бившите страни от социалистическия лагер вече станаха пълноправни членове на Европейския съюз, България и Румъния получиха дата за приемане в Съюза през 2007 година, а Русия и повечето бивши съветски републики продължават необратимия път към западния политически и икономически модел на държавата.

Фундаменталната промяна на обществените отношения в България през последните петнадесет години започна от въвеждането на многопартийна система, свободни избори, независимост на властите, свобода на словото и печата, постепенно оттегляне на държавата от собствеността върху средствата за производство, въвеждане на свободни пазарни правила. Промени се социалният и пенсионният модел, започна фундаментална реформа в здравеопазването. Успоредно с това се развиваше нова външна и отбранителна политика, основана на солидарността на евроатлантическия алианс и европейската интеграция.

Това встъпление повтаря общоизвестни факти, но е необходимо, за да стане ясно, че на практика единствената сфера, в която почти не бяха извършени реформи, е българското образование. Причините за това са комплексни. Образованието е консервативна система, съпротивляваща се на всякакви наложени отвън матрици; същевременно не съществува единен западноевропейски или американски модел, който да може да се копира буквално. В първите години на прехода образованието не беше приоритет на реформата и затова, защото действащата образователна система продължаваше, продължава и до днес да осигурява някакво горе- долу приемливо ниво на подготвеност на излизащите от нея.

Ефектът от закъснението на реформата в образованието започна да се забелязва отчетливо от българското общество през последните няколко години. Много от проблемите се очертават релефно от състоянието на самата образователна система. Те са изследвани в многобройни доклади и стратегии, обсъждани са на конференции и симпозиуми, за решаването им се предлагат законодателни и административни решения.

Целта на настоящия доклад е да погледне на необходимостта от образователна реформа откъм проблемите и предизвикателствата извън образователната система и да се опита да очертае необходимите промени в образованието, налагащи се от търсенето на нов и по-качествен образователен продукт в реалния свят.

Локализирани и изследвани са няколко елемента от развитието на обществото, които налагат дълбоки промени в образователната ни система. Те са:

• Демографското състояние и развитие на нацията

• Мястото на България в глобализиращата се икономика

• Развитието на икономиката, базирана на знанието, през 21 век

• Предизвикателствата на единния пазар на труда в Европейския съюз

• Социалните функции на образованието