От всички познати на човечеството планети, само на Земята има толкова подходящи условия за живот, че огромно богатство от живи организми са съществували и съществуват още от праисторически времена. Само на Земята съчетанието на кислорода, азота и водата е такова, че са позволили стабилизирането на климата и образуването на различни защитни механизми, които предпазват живота на планетата.

Ние знаме, че растителността е предшествала фауната, тя се е развивала още с образуването ан земната кора, под формата на водорасли и зоопланктон, окислявайки отровните магмени изпарения бълвани от недрата на младата планета. Това е една от причините днес да има живот кислорода. Кислорода е около 21% от въздуха, въпреки това количеството му е предостатъчно за да осигури живота на планетата. С появата на човека равновесието се изменя за съжаление в негативна светлина.

Човека е разумно, мислещо същество. За разлика от другите живи организми, той може да общува с другите индивиди чрез речта, а не чрез нечленоразделни ревове и други звуци. За милионите години еволюция човекът е развил не само социалността си, но и мозъка си. Днес ние практически сме господари на света, ние експлоатираме ресурсите на планетата, замърсяваме сушата, въздуха и водата, решаваме кое растение или животно ще живее и кое не. Изобщо държим се така, че все едно сме си вкъщи. Разбира се това не е лошо, тъй като е добре една планета да се управлява от разумни същества, не от птици например. Лошото е, че не усещаме границата. Стигнали сме до там, че сме започнали интензивно да унищожаваме собствената си планета с едничката цел да направим по-добър собствения си дом и живот.

Днес е особено тревожно състоянието на атмосферата. Замърсяването достига до 3 км, като най-интензивно е в първите 500 м. Тревожен е факта, че с опитите на развитите страни да ограничат това, все по-интензивни стават опитите на други страни да се развият, като експлоатират ресурсите си и управляват промишлеността си по най-неоптималния начин. Атмосферния въздух се самопречиства. Малък пример за това са пясъчните бури пясъка който се подема от вятъра е сравнително едра фракция, но при среща с по-влажни и студени пластове той пада на земята с дъжда. Окисите на тежките метали, сярата и хлора в атмосферата също се връщат при нас под формата на киселинни дъждове. Карбонатите и другите съединения на въглерода, който е естествен замърсител на въздуха се пречиства от листата на растенията, които задържат отровния въглерод, който им е нужен да изграждат структурата на листата си. Това в природата се нарича баланс. Цялата природа е балансирана броя на животните, видовете растения, състоянието на климата. Ние сме тези които нарушават баланса и водят света към унищожение. Не бива да се заблуждаваме, че ако хората ги нямаше това нямаше да се случи, напротив има един много известен класически филм в който се разказва, че на неизвестна планета са евоалирали маймуните, а не човеците и са превзели света. Това показва, че нашата цивилизация е до голяма степен случайност, дължаща се на съчетанието на подходяши фактори на подходящото място и ... наколко хиляди години ледников период. Днес човекът е нявсякъде. На сушата, под водата, във въздуха и навсякъде унищожава и замърсява мислейки, че помага на себе си. Истината разбира се е друга за да помогнем на себе си трябва да навредим на някой друг, поради същото онова равновесие в приридата, просто няма как!

Една от основните групи живи организми които са били тук много преди който и да е друг са растенията. По специално горите. Когато хан Аспарух е дошъл по земите южно от Дунав, византийски историци описват местността като Дива, обрасла с храсти и гъсти гори земя, в която малки, пълна с повече дивеч от колкото хора. Такава е била ситуацията на почти цялата планета гори, животни и плодородна почва. Непознатия свят е бил огромен, а хората толкова малко, че дори познатите места са били до голяма степен непознати. Това е било преди по-малко от 1500 години. За този период сме успели да нанесем непоправими вреди на природата. Ясно е че горите са белите дробове на планетата. През 1870 г. на планетата е имало 7 млрд. хектара гори. За следващите 100 г. горската площ става два пъти по-малко. Само през 30-годишния период от 1960 до 1990 са били изсечени гори с площ колкото САЩ.