Историята на Вселената, в която живеем, започва преди 15-20 милиарда години (вариациите във възрастта зависят от двата модела на открита и закрита Вселена, за избора между които все още не са намерени безспорни аргументи). При т.нар. Първоначален или Голям взрив възникват ядрата на протия - най-простия изотоп на водорода, състоящ се от един протон. Водородът определя качествената и количествена специфика на Вселената. Той представлява около 90% от броя на всички атоми във Вселената, докато на хелия се падат около 10%. Само един от хиляда атома принадлежи на другите над 90 елемента (включително трансурановите нептуний, плутоний и калифорний). Шкловский (1973) дава следните примерни съотношения на второстепенните елементи - на 10 000 атома водород съответстват 5 атома кислород, 2 атома азот, 1 атом въглерод, 0,3 атома желязо, а на всички останали - по-малко от 2 атома.

Водородът е не само най-древният и абсолютно преобладаващ елемент на мирозданието, но и родоначалник на всички останали елементи, тъй като с обединяването на четири водородни ядра в едно ядро хелий се поставя началото на многобройни процеси на нуклеосинтеза, в резултат на които са образувани и продължават да се образуват елементите, заемащи клетките на Периодичната система.

Основни етапи в космичната история на Земята

В историята на Земята има три главни етапа- протопланетен, активен планетен (съвременен) и пасивен планетен (предстоящ), които са обусловени от еволюционните стадии на Слънцето- протослънчев, стадий Т на Телец (младо Слънце), съвременно Слънце, червен гигант, бяло джудже.