F-4 "Фантом II" - НЕБЕСНИЯТ ПРИЗРАК НА McDONNELL DOUGLAS

Класическият изтребител "Фантом II", заедно с МИГ-21, е един от най-известните бойни реактивни самолети в света. Изтребител за завоюване на господство във въздуха или щурмовик, фоторазузнавач или носител на ядрено оръжие, "момчето за всичко" на ВМС и ВВС на САЩ "Фантом II" изпълнява всякакви задачи във военно или мирно време. Допринесъл изключително много за престижа на ВВС (USAF - United States Air Force), ВМС (USN - United States Navy) на авиацията на Корпуса на Морската пехота (USMC - United States Marine Corps) на САЩ, F-4 се се ползва с уважението на много пилоти летели на него, както и на тези, които все още летят на тази машина във ВВС на много страни по света. "Фантом II" има много голям боен опит с участието си отначало до край във въздушните сражения в небето на Виетнам или на библейските земи, в ирано-иракската война и в операцията "Пустинна буря". Изпълнил най-много бойни полети и разнообразни бойни задачи, свалил най-много МИГ-ове, той понася и най-големите загуби сред реактивните изтребители с неподвижно крило. Произведеният в серия от 5195 самолета в различни варианти F-4 "Фантом II" е титуляр на 25 международно признати световни рекорда за скорост и таван на полет. На него заедно с поколения летци от USAF, USN и USMC летят и ветерани от Втората световна война, като полковник Робин Олдс, полковник Пол Дъглас или полковник Пол Уотсън, и летци-инструктори от известната въздушна академия "Топ Гън", летци от ВВС на някои страни-членки на НАТО и други страни по света. Неостаряващия ветеран - "небесният призрак" на "Макдонел Дъглас" продължава да лети и днес.

ИСТОРИЯТА

Историята на тази забележителна машина води началото си от 1953 г., когато е обявен конкурс за създаване на свръхзвуков палубен изтребител за ВМС на САЩ. В него участват компаниите "Воуг", Груман" и "Макдонел". Конкурсът е спечелен от фирмата "Воуг", която получава поръчка за производство на свръхзвуковите палубни изтребители F-8 "Крузеидър" за USN и USMC. Поръчка за производство на малка серия от изтребители F-1 "Тайгър" получава и "Груман". "Макдонел" отпада от конкурса, но на базата на неговия проект, по-късно ще бъде разработен палубен изтребителбомбардировач. На 18 ноември 1954 г. "Макдонел" и USN подписват договор за разработката на проект на самолет с означение АН-1.

През декември 1955 г. командването на ВМС на САЩ радикално преразглежда изискванията си за необходимите на морската авиация изтребители. Става ясно, че вместо от изтребител-бомбардировач, ВМС имат нужда от чист прехващач с голям радиус на действие с революционни за времето си скоростни характеристики (2М) и чисто ракетно въоръжение. Необходимостта от такъв тип самолет възниква след постъпване на въоръжение в състава на съветската морска авиация на ракетоносните бомбардировачи Ту-4К и Ту-16К, въоръжени с управляеми противокорабни ракети КС-1. Дозвуковите палубни прехващачи на USN не могат да прехващат тези бомбардировачи, тъй като те от безопасно разстояние извършват обстрел с ракетите КС-1 на самолетоносачи и други бойни кораби.

През юли 1955 г. фирмата "Макдонел" вече изработва макет в действителен мащаб на двуместен двудвигателен изтребител с означение F4H-1. Една година по-късно заавършва технологичния проект и започва построяването на първия опитен образец с