РЕЦИДИВ. Отграничаване на рецидива от съвкупността от престъпления. Видове рецидив. Общ и специален ("повторност" - чл.28), рецидив преди и рецидив след изтърпяване на наказанието за предходното престъпление - чл.27(3 и 1и2) Опасен рецидив - чл.29-30, случай, режим (вж. чл.27(2); чл.48(1), 70(2)

Рецидивът и рецидивната престъпност поставят сложно обществено-политически и правни проблеми, основно в областта на криминологията.

Извършването на ново престъпление след като същото лице е било осъдено за друго каквото и да е престъпление, т.е. лицето е изпитало поне едно наказание. След осъждане ако субектът е извършил едно или повече престъпления, говорим за рецидив в реална съвкупност.

Видове рецидиви. Обективното НП познава 3 вида:

1. Общ рецидив - при условията на чл.27. Когато дадено лице е извършило престъпление след изтърпяване на наказанието по предишна присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло - чл.27(3). Друго решение тук не може да има. Нещо повече - в ред случаи законът като съобразява повишената обществена опасност на рецидива, установява особени и квалифицирани случаи на повторност (чл.28) или опасен рецидив (чл.29). Когато това не е така, рецидивът ще с съобрази отново на плоскостта вече на индивидуализацията на наказанието по чл.54 и сл.

Различно е положението, когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на л.с. за друго престъпление, но преди да е завършило изпълнението на наказанието по тази присъда. Тогава на съда е предоставена възможност да присъедини към неизтърпяното наказание изцяло или отчасти наказанието по втората присъда ако то е л.с. (чл.27(1)). Размерът на остатъка се определя към момента на извършване на второто престъпление. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. Ако втората присъда е л.с. повече от 5 год. или ако е наложена за престъпление, извършено повторно, или представляващо опасен рецидив, втората присъда се присъединява изцяло. В такива случаи може да се стигне до наказание по-голямо от 30 год. (максималното нак. за л.с. по НК). Т.напр. едно лице е осъдено за убийство на 20 год. л.с. и е изтърпяло една, остават 19, но то отново извърши убийство и за него отново му присъдят 20 год. л.с., тогава сборът на този академичен пример ще бъде 19+20=39 год.

Относно разпоредбите на чл.27(1и2) следва да се имат пред вид няколко положения:

а) текстът се прилага винаги, когато не е изцяло изтърпяно наложеното наказание.

б) характерът и тежестта на новото престъпление се вземат пред вид от закона, когато то представлява повторност или опасен рецидив.

в) размерът на наказанието, към което се присъединява това за рецидива, се определя към момента на извършване на второто престъпление, тъй като се касае до материалноправен въпрос.

г) определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.

д) чл.27(1и2) не се прилагат относно условните присъди, които подлежат на изпълнение, макар и лицето да е осъдено повторно.

2. Специален рецидив - повторност по чл.28. "Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление". Касае се до специален рецидив, при който второто престъпление е от един и същи вид като първото. Еднакви по вид са престъпления са тези, с които се осъществяват едни и същи или различни състави на едно и също престъпление. Повторността като структурен елемент представлява квалифициращ елемент, но само за които изрично е предвидено - чл.126(3) - т.нар. криминален аборт, т.е. повторността е квалифициращо обстоятелство.