Речник на най-ползваните литературните термини


Алегория израз, в който се говори за един предмет или проява, а се подразбират други. Творчески похват, широко използван в художествената литература, конкретизация на идея или мисъл посредством образ, в който е вложен преносен смисъл. Алегорията се основава на съпоставимостта между две прояви, от които едната има отвлечен идеен смисъл, а другата конкретен. В елементарната си форма алегорията се изчерпва с разтълкуването на конкретния образ, а при по-сложните си форми на преносния смисъл, вложен в разказаните или в изобразените прояви, от които могат да бъдат извлечени общозначими изводи. В такива случаи алегорията се съчетава с нравоучителни и възпитателни внушения.

Алитерация метрико-хармоничен способ за увеличаване и разнообразяване на речевата експресия, основан върху повторяемостта на еднакви или близки по гласеж съгласни звуци при подчертаването на особено важните по смисъл думи в стиха.

Алюзия стилистичен и реторичен похват, троп с предназначение да породи впечатление или идея не чрез пряко изразяване, а по асоциативен път.

Анализ литературоведски прочит на текст, за да бъдат установени или преценени литературно-художествените или литературно-познавателните му качества.

Аналогия стилистичен похват, при който, за разлика от сравнението, където се съпоставят тъждествени явления и прояви, се установява сходство между неявни, подобни или сродни по някой важен признак явления и прояви.

Анафора стилистична фигура, способ за увеличаване изразителността на словото, посредством повторение на звуци, думи и изрази в началото на няколко следващи стихове или фрази. Често се използва в ораторската реч с т.нар. ораторско ударение в началото на две или на повече фрази. Когато повторението е в края на стиха или на фразата, фигурата се нарича епифора.

Антагонист един от двата основни образа, изразители на противоположни възгледи и интереси.

Антигерой противовес на традиционния образ на литературния герой, тип на литературен образ с различни, дори противоположни черти.

Антитеза стилистична и реторична фигура, основана на контраст между два логически противоположни образа или понятия в един и същ период чрез използването на антоними.

Антономасия стилистичен и реторичен похват, разновидност на метонимията, при който личното име се заменя с нарицателно.

Архетип най-старият познат текст на важен книжовен и исторически паметник.

Асонанс съзвучие на гласни звуци в една или в няколко думи, противоположен на дисонанс.



Белетристика литературно-художествени произведения в немерена реч, в проза (роман, повест, новела, разказ и приказка).

Библейски мотиви и сюжети комплекс литературно-художествени произведения от разнообразни видове и жанрове, разработващи теми, заимствани от двата дяла в Библията Стария и Новия завет, разпространени в страните, където християнството и юдейската му версия са внедрени. Библейските мотиви и сюжети оказват силно влияние върху развитието на световната литература, след като християнството става господстваща религия в Стария свят между V в. и начало на ХХ в., след което културно-общественото му влияние започва да отслабва. Въздействието на Библейските мотиви и сюжети върху художествената литература намира израз освен в идейно-тематично и в сюжетно-композиционно отношение и допринася за внедряването и разпространяването на редица литературни жанрове, в които библейският дух и стил звучат особено силно (сказание, легенда, притча, послание, афоризъм).