СТЕФАН КОЛАРОВ

Книгоиздатели, литературен живот, творчество

Документални очерци и статии

/РЕЦЕНЗИЯ НА КНИГАТА/

В книгата Книгоиздатели, литературен живот, творчество Стефан Коларов обективно е засегнал въпросът за стожерите на българското книгоиздаване, за първо апостолите на святото дело, чиято възвишена цел да образова и научи народа на книжнина, знание и що е родно и патриотично, е предизвикала истинска книжовна революция в Родината, и не само книжовна, но това е пътят, който отвел народа до тъй жадуваната свобода. В тази книга е засегнат читателския интерес към българските произведения и чуждите автори - чрез лично мнение, чрез становища на други автори, чрез документални статии, чрез анкети. Книгата не обхваща единствено авторовото мнение и позиция, но и становището на различни авторитетни личности, изследователи на книжната история като Ив. Богданов, който изследва зачатието на българската книжнина, Боян Пенев, Мария Младенова, която събира изключителните интервюта с Йордан Радичков. Стефан Коларов се позовава и на спомените, написани от личните биографи на книгоиздателите и авторите като същевременно се е опитал да доизясни неточностите, които допускат изследователите, и да отсее най-същественото от тях, за да даде най-реална представа за реалността. В книгата са поместени данни не само за биографиите на основателите на книгоиздателската дейност, но и техни кореспонденции, извадки от личните им дневници, обяви в печатните им издания, които дават впечатляващи сведения за находчивостта им, за душевността им, за практичността им, бележки, от които може да се поучи и днес един издател, за да поддържа успешен бизнес.

Книгата е разделена на осем глави, които обхващат осем основни пункта в българското книгоиздаване. Първата описва периода от създадената от Гутенберг печатна преса до Неделник. Този период е тясно свързан с християнството и светлината, която ще победи тъмните векове. Неслучайно първата отпечатана книга е 42-редовата Библия на Гутенберг, която ще донесе не само приходи за делото му, но тя е била търсена от католическата и протестантската църква, която се пропагандирала все по-широко, дори достигнала до България. Необикновена съобразителност проявил печатаря, като започнал да издава богослужебна литература, защото освен много приходи, тя посвещавала и