Развод по взаимно съгласие.

Нормално е да се приема, че щом бракът се сключва доброволно то той може да бъде прекратен по взаимно съгласие. Чл.100 СК "При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака." Значи съдът трябва да прецени дали е налице такова сериозно, обмислено и непоколебимо съгласие. Той не изследва въпросът защо те искат да прекратят брака. Не се търсят доказателства за това, дали бракът е разстроен. Съпрузите може да са прекратили всички свои връзки.

Съгласието обаче не е достатъчно за да се допусне развод. Пред съда трябва да бъде представено и едно споразумение между съпрузите, което съдът е длъжен да потвърди. Защото това споразумение трябва да е законосъобразно и някой да го провери и то не кой да е, а съдът. Но споразумението не е основание за развода, съгласието е основанието.

Макар че сериозното съгласие на съпрузите е основание за съд да допусне развода, то не е част то ФС, т.е. при заплаха, измама и други пороци на волята на един от съпрузите разводът може да бъде отменен. А ако съгласието е част от фактическия състав, разводът не може да се отмени. Разводът е последица от съдебното решение. Не можем да говорим за смесен фактически състав: съгласие плюс съдебно решение.

Законът установява един срок, в който от сключването на брак такова искана не може да се прави - 3 години. Възможно е от неулегнали отношения да се стигне до развод и да не се отива към лекомислено решение, а тази норма е това ограничение. Всъщност съпрузите могат са се разведат по исков ред. Разликата между двете производства, е че по исков ред се доказва дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а по чл. 100 СК това не е необходимо.

Искането трябва са е подписано от двамата съпрузи и се представя пред съда заедно със споразумението. В този случай първото заседание също е помирително. За разлика от развода по исков ред тук на помирителното заседание трябва да присъстват и двамата съпрузи. Иначе се прекратява делото въобще. Какво трябва да съдържа споразумението: В първата си част споразумението по нищо не се отличава то една спогодба по съдебен ред. Приема се, че споразумението относно децата има по-особен характер, тъй като става въпрос за друг субект. Но принципно и в тази си част споразумението се доближава пак до съдебната спогодба, макар че проф. Ненова го нарича сюи генерис.

Първата група въпроси се уреждат от съпрузите значително по-свободно. Да си установят общите имуществени отношения те имат пълна свобода. Имуществените отношения трябва да бъдат решени окончателно - това е един вид делба.

Другият въпрос, който те трябва да уредят е за семейното жилище. При който са децата, на него остава и ползването на семейното жилище.

Друг съществен въпрос от споразумението е свързан с издръжката.

Възможно е са се каже, че те не си дължат издръжка. Но възможно е и да установят нейният размер и продължителност. Тази издръжка е договорна, не законна.

Друг въпрос от споразумението е този за децата. Децата, върху които и двамата съпрузи имат общи права. Една слабост на уредбата е, че липсва изрично правило, което да задължи съдът да изслуша детето. Казано е само, че съдът трябва да провери, дали в споразумението интересите на детето са защитени. Е как да провери това - само с прочитането на споразумението ли? При развода по исков ред 10-годишно дете може да бъде изслушано.

1. Кой ще упражнява родителските права.